1 Обзор

В края на годината икономическата активност в еврозоната леко намаля, но остана относително устойчива спрямо значителните негативни сътресения в предлагането, които засегнаха икономиката. Очаква се тя да се върне към растеж през следващите тримесечия с умереното понижаване на цените на енергоносителите, засилването на външното търсене и преодоляването на затрудненията във веригите на доставка, което ще позволи на предприятията да продължат да наваксват със значителното изоставане на поръчките, както и с намаляването на несигурността, включително свързаната с неотдавнашното напрежение в банковия сектор. Освен това се предвижда реалните доходи да се подобрят, подкрепени от стабилен пазар на труда, а безработицата да достигне ново безпрецедентно ниско равнище. Въпреки че затягането на паричната политика на ЕЦБ ще има все по-голямо отражение върху реалната икономика, се очаква сдържащият ефект от по-строгите условия на кредитиране да бъде ограничен. Заедно с постепенното оттегляне на мерките за фискална подкрепа това ще потисне икономическия растеж в средносрочен план. Като цяло средният годишен растеж на реалния БВП се очаква да се забави до 0,9% през 2023 г. (от 3,5% през 2022 г.), след което да се възстанови до 1,5% през 2024 г. и 1,6% през 2025 г.^[1] В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2023 г. перспективата за растежа на БВП е ревизирана надолу с 0,1 процентни пункта за 2023 г. и 2024 г., като това отразява главно затягането на условията за финансиране. Растежът на БВП през 2025 г. остава непроменен, тъй като се очаква тези ефекти да бъдат частично компенсирани от въздействието на по-високия реален разполагаем доход и по-малката несигурност.

Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се оказва по-устойчива от очакваното въпреки понижаващите се цени на енергоносителите и намаляването на затрудненията във веригите на доставка. Тъй като се предвижда инфлацията на енергоносителите през 2023 г. постепенно да придобие негативни стойности, а ХИПЦ инфлацията рязко да се забави, се очаква общата инфлация да продължи да спада, достигайки до около 3% през последното тримесечие на годината. Въпреки това се предвижда ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да надмине общата инфлация в краткосрочен план и да остане по-висока от нея до началото на 2024 г., макар и да следва постепенен низходящ тренд от втората половина на тази година. След като косвените ефекти от предходните сътресения в цените на енергоносителите постепенно отзвучат и натискът по веригата отслабне, водейки до очакваното понижение, разходите за труд ще се превърнат в основен двигател на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Очаква се нарастването на заплатите да остане над два пъти по-високо от ретроспективната си средна стойност през по-голямата част от прогнозния период, тласкано от компенсациите за инфлацията и свития пазар на труда, както и от увеличенията на минималните работни заплати. Въпреки това се очаква нормите на печалба, които нараснаха осезаемо през 2022 г., да играят ролята на буфер срещу част от прехвърлянето на тези разходи в средносрочен план. Освен това паричната политика би следвало да понижи допълнително основната инфлация през следващите години. Като цяло се очаква общата инфлация да намалее от 8,4% през 2022 г. до средни стойности от 5,4% през 2023 г,. 3,0% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. В сравнение с прогнозите от март 2023 г. общата инфлация е ревизирана леко нагоре за целия прогнозен период. Това се дължи главно на значителната възходяща ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни в отражение на ревизиите, наложени от неотдавнашните по-високи от очакваното стойности на инфлацията и малко по-високите разходи за труд на единица продукция, които напълно неутрализираха ефекта от по-ниските допускания за цени на енергоносителите и затягането на условията за финансиране.

Таблица 

Прогнози за растежа и инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Несигурността, свързана с експертните прогнози, остава висока, което намира отражение в диапазоните на несигурност, свързани с прогнозите за растежа и инфлацията (Графика 1 и Графика 4).

2 Реална икономика

Икономическата активност в еврозоната отбеляза лек спад през първото тримесечие на 2023 г.^[2] при по-ниско потребление и положителен принос на нетния износ в условия на намаляващ внос на енергоносители (Графика 1). Промишленото производство започна годината силно на фона на безпрецедентно голямото изоставане в поръчките и намаляването на затрудненията във веригите на доставка, но през март рязко спадна. В условия на негативни инерционни ефекти от месечната динамика през четвъртото тримесечие на 2022 г. показателите от проучвания сочат, че услугите са допринесли за растежа през първото тримесечие на 2023 г. При компонентите на БВП за крайно използване, въпреки силния прираст на заетостта, частното потребление намаля в резултат от слабата динамика на реалния разполагаем доход при висока инфлация и затегнати условия за финансиране. За разлика от това нетният износ даде положителен принос за растежа на БВП през първото тримесечие, вследствие основно на спад на вноса, дължащ се на по-слабо вътрешно търсене и по-слабо потребление на енергия.

Графика 1

Прираст на реалния БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Очаква се растежът на БВП да се засили от второто тримесечие на 2023 г. и да остане стабилен през втората половина на годината, тъй като затрудненията във веригите на доставка и енергийните сътресения намаляват, а реалните доходи се възстановяват, въпреки че перспективите за производството се влошават. С намаляването на инфлацията и нарастването на заплатите в условията на благоприятен пазар на труда се очаква реалният разполагаем доход отново да се покачи през второто тримесечие. Наред с намаляващата несигурност и повишаването на доверието това създава условия за възстановяване на частното потребление. Положителният принос на нетната търговия през първото тримесечие вероятно ще намалее през второто поради ускоряване на растежа на вноса в съответствие с подобряващото се вътрешно търсене. Повечето показатели за доверието на предприятията и потребителите, както и очакванията са в съзвучие с тази оценка. Резултатите от проучването на индекса на мениджърите по поръчките през май сочат възстановяване, обусловено от услугите, но и свиване на промишленото производство. През 2023 г. икономическата активност ще бъде ограничена и от въздействието на затягането на условията за финансиране. Като цяло се очаква реалният БВП да се увеличи с 0,3% както през второто, така и през третото тримесечие на 2023 г., в съответствие с прогнозите от март 2023 г.

В средносрочен план се предвижда още по-силен растеж на БВП, подпомогнат от по-нататъшно увеличение на реалните доходи и засилване на външното търсене, макар и с неблагоприятни последици от затягането на условията за финансиране и на фискалната позиция. Растежът на реалния БВП се очаква да се засили през 2023 г. и като цяло да се стабилизира през 2024–2025 г. на равнище от около 0,4% на тримесечна база. В допълнение към намаляването на сътресенията в предлагането и свързаното с несигурността предпазливо поведение се очаква растежът да бъде силно подпомогнат и от отслабването на инфлационния натиск в условията на стабилно нарастване на заетостта и трудовите доходи, което ще позволи по-нататъшното възстановяване на реалния разполагаем доход и потреблението. Стимулът от тези благоприятни фактори обаче ще бъде отслабен от затягането на условията за финансиране, поскъпването на еврото в минали периоди и постепенното оттегляне на фискалната подкрепа.

Очаква се по-строгите условия за кредитиране донякъде да ограничат растежа, а нормализирането на паричната политика да окаже по-изразено отрицателно въздействие. Предишни промени в лихвените проценти и пазарните очаквания към крайната дата на прогнозите (отразени в техническите допускания за прогнозите, вижте Каре 1) ще имат отрицателно въздействие върху растежа на БВП, особено през 2023 г. и 2024 г.^[3] Освен това условията за кредитиране, съгласно последното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране в еврозоната, са били значително затегнати от декември 2022 г. насам. Очаква се обаче въздействието да бъде частично неутрализирано от редуциращи фактори като общото благоприятно състояние на балансите на домакинствата и предприятията, например поради свързани с пандемията излишъци от спестявания и висока рентабилност.

В съпоставка с прогнозите от март 2023 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу с 0,1 процентни пункта за 2023 г. и 2024 г, но остава непроменен за 2025 г. Счита се, че затягането на условията за кредитиране оказва малко по-голямо възпиращо въздействие върху растежа през 2023 г., отколкото се предполага в прогнозите от март 2023 г., а въздействието през 2024–2025 г. като цяло остава непроменено. Също така се предполага, че приносът на материалните запаси през 2023 г. е по-слаб в сравнение с прогнозите от месец март. Отвъд краткосрочния хоризонт се очаква по-слабият принос на нетния износ, особено през 2024 г., да бъде компенсиран от по-силно вътрешно търсене, подкрепено от по-стабилен растеж на реалния разполагаем доход и по-малка несигурност.

Таблица 1

Макроикономически прогнози за еврозоната

(годишно процентно изменение, ако не е посочено друго)

Що се отнася до компонентите на реалния БВП, очаква се реалното потребление на домакинствата постепенно да се възстановява с отслабването на несигурността и подобряването на реалните доходи и доверието. От второто тримесечие на 2023 г. се очаква възстановяване на частното потребление в съзвучие с отслабването на инфлацията и възстановяването на доверието в условия на като цяло неутрална фискална подкрепа. Отвъд краткосрочния хоризонт, с по-нататъшното намаляване на инфлацията и несигурността и с подобряването на реалните доходи, потреблението ще продължи да се възстановява, нараствайки малко по-бързо от реалния разполагаем доход, докато спестяванията, макар и бавно, продължават да се нормализират. Растежът на частното потребление е ревизиран надолу за 2023 г. в сравнение с прогнозите от март поради по-слабата от очакваното динамика в началото на 2023 г. Той е преразгледан нагоре за периода 2024–2025 г. в отражение на по-силния растеж на доходите, подкрепен както от трудовите, така и от нетрудовите компоненти, и на по-ограниченото оттегляне на оставащата фискална подкрепа през 2024 г.

След застоя на реалния разполагаем доход през 2022 г. се очаква той да отбележи възстановяване вследствие на намаляващата инфлация и стабилното нарастване на заплатите в условията на силен пазар на труда. Реалният разполагаем доход остана в застой през 2022 г. (и намаля в началото на тази година) поради високата инфлация и общия отрицателен принос на фискалните трансфери към доходите на домакинствата в отражение на оттеглянето на мерките за подкрепа във връзка с COVID-19. Очаква се постепенното му възстановяване през 2023 г. в условия на намаляваща, макар и все още висока, инфлация. Смята се, че засилването на прираста на заплатите и нетрудовите доходи и продължаващият растеж на заетостта ще подпомагат покупателната способност на домакинствата, въпреки че постепенно ще се забавят през прогнозния период. Предвижда се като цяло неутрален принос на фискалните трансфери към растежа на реалния разполагаем доход в рамките на целия прогнозен период. С очакваното допълнително намаляване на инфлацията и значително засилване на икономическата активност, което да поддържа пазара на труда силен, през 2024 г. и 2025 г. се прогнозира нарастване на реалния разполагаем доход доста над равнището му от преди пандемията.

Очаква се през 2023 г. нормата на спестяване на домакинствата да остане висока, а след това съвсем леко да се понижи. Нормата на спестяване се увеличи в края на 2022 г., главно поради предпазни съображения, свързани с високото равнище на несигурност. Очаква се тя да остане повишена през 2023 г., тъй като по-високите лихвени проценти неутрализират желанието на домакинствата да нормализират поведението си по отношение на спестяванията след пандемията. С допълнителното отслабване на несигурността и инфлационния натиск през прогнозния период нормата на спестяване на домакинствата би трябвало да се понижи, но все пак да остане над равнището си от преди пандемията. Не се очаква излишъкът от спестявания, натрупани най-вече от по-заможните домакинства и държани в неликвидни активи, да даде значителен тласък на растежа на потреблението. В условията на по-високи лихвени проценти и затегнати условия за предоставяне на кредити домакинствата вероятно ще пренасочат още от вложенията си към активи с по-висока доходност.

Каре 1
Технически допускания за лихвените проценти, цените на суровините и обменните курсове

В сравнение с прогнозите от март 2023 г. техническите допускания включват малко по-високи лихвени проценти, по-ниски цени на петрола, значително по-ниски цени на едро на природния газ и електроенергията и повишаване на обменния курс на еврото. Техническите допускания за лихвените проценти и за цените на суровините се основават на пазарните очаквания към 23 май 2023 г. (крайна дата). Краткосрочните лихвени проценти се отнасят до тримесечния EURIBOR, а пазарните очаквания се извеждат от фючърсните лихви. Доходността на десетгодишните държавни облигации се използва като аналог на дългосрочните лихвени проценти.^[4] Както краткосрочните, така и дългосрочните лихвени проценти леко се повишиха след крайната дата за прогнозите от март 2023 г. и спрямо тези прогнози трендът им беше ревизиран нагоре с около 10 базисни пункта поради допълнителното повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ.

Таблица

Технически допускания

Техническите допускания за цените на петрола са ревизирани надолу, тъй като опасенията относно търсенето му в световен мащаб надделяват над загрижеността за недостатъчното му предлагане.^[5] По-специално, след прогнозите от март промените в цените на петрола се дължат, от една страна, на опасения за търсенето в рамките на световната икономика предвид напрежението в банковия сектор в САЩ (низходящ натиск) и, от друга страна, на по-голямо търсене в Китай след отварянето на икономиката там и на решението на ОПЕК+ да намали предлагането (възходящ натиск). Кривата на петролните фючърси се измести надолу спрямо прогнозите от март 2023 г. (с 5,5% за 2023 г., 6,7% за 2024 г. и 4,8% за 2025 г.), а спот цената остава над тази на фючърсите. Допуска се, че цената на барел петрол ще бъде 78,0 щатски долара през 2023 г. и ще намалее до 70,4 щатски долара през 2025 г.

Цените на едро на природния газ и електроенергията продължиха да спадат под равнищата от преди войната в Украйна. Високите материални запаси допринесоха за поддържането на ниски цени на газа, а ЕС е на път да постигне целта си от 90% запълване на запасите от природен газ до ноември 2023 г. Като цяло кривата на газовите фючърси се измести надолу след прогнозите от март (с 27% за 2023 г., 16% за 2024 г. и 9% за 2025 г.). Допуска се, че цената на газа в Европа ще възлиза на 42 евро за мегаватчас през 2023 г. и ще се увеличи до 46 евро за мегаватчас през 2025 г. Що се отнася до квотите за въглеродни емисии в рамките на Схемата на ЕС за търговия с емисии, предполагаемият тренд въз основа на фючърси е ревизиран надолу след прогнозите от март (с около 9%) поради по-слаба промишленост, но също и заради сътресения на финансовите пазари през март и технически фактори.

Приема се, че през прогнозния период двустранните обменни курсове ще се задържат без промяна на средните равнища от периода от десет работни дни, завършващ на крайната дата. Това означава обменен курс от 1,09 щатски долара за евро през прогнозния период, т.е. с 0,8% по-висок спрямо прогнозите от март 2023 г. Допускането за ефективния обменен курс на еврото означава поскъпване с около 1,1% в сравнение с прогнозите от март.

Прогнозира се жилищните инвестиции да намалеят значително през 2023 г. и 2024 г. предвид затягането на условията за финансиране. Жилищните инвестиции ще отбележат спад през тази и следващата година поради продължителния период на ограничена кредитоспособност (съотношението между средния доход и средния размер на вноските по ипотека на стандартно жилище) и ниската доходност (измерена посредством коефициента Tobin’s Q). Макар че обикновено се движат в противоположни посоки, в резултат от колебанията в цените на жилищата през последните тримесечия се наблюдава намаляване както на кредитоспособността, така и на доходността поради повишаващите се лихвени проценти по ипотечните кредити и строителни разходи в условията на слаба динамика на цените на жилищата и разполагаемите доходи. Тази динамика, заедно с ограниченията на кредитирането, ще продължи да оказва силно неблагоприятно влияние върху равнището на жилищните инвестиции. Въпреки че според оценките прирастът на жилищните инвестиции през първото тримесечие на годината е бил временно положителен (поради отслабването на затрудненията във веригите на доставка и благоприятните метеорологични условия в някои държави), се очаква дългосрочният спад от второто тримесечие на 2022 г. да продължи до 2024 г. Растежът на жилищните инвестиции би трябвало да се върне към устойчив темп през 2025 г., когато кредитоспособността и доходността отбележат възстановяване със стабилизирането на лихвите по ипотечните кредити и разходите за строителство.

Очаква се бизнес инвестициите да бъдат ограничавани от по-високите разходи за финансиране и затегнатите условия за кредитиране, но да отбележат по-силно възстановяване в по-далечен хоризонт. След рязко свиване през четвъртото тримесечие на 2022 г. се предвижда възстановяване на прираста на бизнес инвестициите през 2023 г. Това контрастира с продължителното свиване на икономиката, заложено в прогнозите от март. Ако се изключат много нестабилните инвестиции в продукти – обект на интелектуална собственост в Ирландия^[6], намаляването на бизнес инвестициите през четвъртото тримесечие на 2022 г. е много по-слабо. Очаква се този спад да е претърпял пълен обрат през първото тримесечие на 2023 г. Като цяло през 2023 г. и 2024 г. се предвижда бизнес инвестициите да отбележат положително развитие, но с по-бавен темп предвид все по-ограничаващия ефект на кредитирането, нарастването на разходите за заплати и оттеглянето на мерките за фискална подкрепа. През 2025 г. инвестициите, по-специално свързани със зеления преход и цифровизацията и стимулирани от програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU), отново ще се засилят, отчасти в отражение на нарастващото вътрешно и външно търсене и растеж на печалбата.

Каре 2
Международна среда

Световната икономика започна тази година на по-силна основа и се очаква да нараства умерено през прогнозния период, с известно ускоряване през 2025 г. Растежът на БВП в световен мащаб (без еврозоната) изненадващо надхвърли очакванията през първото тримесечие на 2023 г., с по-силен от предвижданото растеж както в Китай поради по-ранно и по-силно от очакваното възстановяване след отмяната на свързаните с пандемията ограничения, така и в САЩ в условия на устойчив пазар на труда. Вследствие на неблагоприятните събития в банковия сектор на САЩ в началото на март настъпи кратък период на силно напрежение на световните финансови пазари. Оттогава обаче повечето класове активи са възстановили загубите си въпреки продължаващата несигурност. Предвижда се тази и следващата година световната икономика (без еврозоната) да отбележи растеж от 3,1%. Очаква се през 2025 г. растежът да се засили до 3,3%. Перспективата за него остава в общи линии непроменена в сравнение с прогнозите от март 2023 г.

Въпреки положителната инерция на икономическата активност световната търговия остава слаба, тъй като структурата на световното търсене се променя в посока по-слаба интензивност на търговията, но в средносрочен план тя би трябвало да се развива в по-голяма степен в синхрон с растежа на реалния БВП. Слабият принос на търговията за растежа в момента се дължи на комплекс от фактори, сред които изместване на тенденциите в потреблението след пандемията по-скоро към услугите и по-малко към стоките, и по-слаби инвестиции поради по-високите лихвени проценти. В резултат на това се очаква световната търговия да нарасне с 1,3% през 2023 г. – значително по-слаб темп в сравнение с дългосрочната му средна стойност и с растежа в световен мащаб. Тъй като се очаква структурата на потреблението в развитите икономики постепенно да се нормализира в хода на прогнозния период успоредно с възстановяването на инвестициите, световната търговия би следвало да нараства с темп, който само слабо надвишава темпа на растежа в световен план през 2024 г. и 2025 г. Смята се, че външното търсене към еврозоната ще следва сходна тенденция – нарастване с 0,5% през тази година и засилване до 3,1% през 2024 г. и 2025 г. Прогнозите за световната търговия и външното търсене към еврозоната са ревизирани надолу за тази година, главно поради значителни негативни инерционни ефекти от по-слаби от предвижданото стойности на търговията в края на годината, а след това остават в общи линии без промяна.

Таблица

Международна среда

(годишно процентно изменение)

Ценовият натиск в световната икономика остава висок, а цените на износа на търговските партньори на еврозоната би трябвало да нарастват със слаби темпове в хода на прогнозния период. Общата инфлация на потребителските цени в световен мащаб достигна върхова стойност от 8,3% през третото тримесечие на 2022 г. Оттогава насам тя намалява в условията на затихващи смущения в доставките, по-ниски транспортни разходи, спадащи цени на енергоносителите и по-слабо търсене, свързано със синхронизираното затягане на паричната политика в целия свят. Независимо от това устойчивите пазари на труда и силното нарастване на заплатите, особено в основните развити икономики, свидетелстват, че базовият инфлационен натиск остава значителен и процесът на дезинфлация вероятно ще бъде постепенен. Нарастването на износните цени на конкурентите на еврозоната (в национални валути) спада бързо от върховата си стойност, достигната през второто тримесечие на 2022 г. в резултат от негативни базови ефекти върху цените на суровините. Очаква се това да продължи в краткосрочен план в отражение на динамиката на техническите допускания. Очаква се до края на прогнозния период износните цени на конкурентите да нарастват с темп, който е по-близък до средния в ретроспективен план, тъй като се предвижда силният вътрешен и външен натиск по веригата да отзвучава.

Предвижда се прирастът на износа на еврозоната да се възстанови, като за това ще допринесе засилване на външното търсене с отминаването на въздействието от затрудненията във веригите на доставка. Оценките сочат, че след спада през последните две тримесечия реалният износ на еврозоната се увеличава в синхрон с отминаването на затрудненията във веригите на доставка и засиленото търсене на туристически услуги в еврозоната. Очаква се тези фактори да имат превес над неотдавнашното влошаване на ценовата конкурентоспособност на еврозоната. Тя въпреки всичко остава доста по-добра, отколкото преди пандемията. Ето защо прогнозата е износителите от еврозоната като цяло да увеличат дела си в експортните пазари. Същевременно се прогнозира прирастът на вноса в еврозоната да бъде слаб в краткосрочен план в условия на слаб внос на енергоносители и ниско вътрешно търсене, но в средносрочен план да започне да се възстановява с възобновяването на вътрешното търсене. Като цяло съчетанието от по-слабо увеличение на вноса и на износа означава положителен принос на нетната търговия за растежа на БВП през 2023 г. (Графика 2). Спадът на енергийните цени доведе до подобряване на условията за търговия в еврозоната в краткосрочен план, а до края на прогнозния период се предвижда известно по-нататъшно подобрение. Очаква се то да допринесе за нарастване на текущата сметка на еврозоната, която да се възстанови през 2023 г. и да се подобри още малко през 2024 г. и 2025 г.

Графика 2

Реален БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Прогнозира се пазарът на труда да остане силен и затегнат през целия прогнозен период (Графика 3). През първото тримесечие на 2023 г. заетостта се увеличи съществено, отбелязвайки покачване с 0,6% спрямо предходното тримесечие въпреки лекия спад на реалния БВП. Нарастването се дължеше главно на значително увеличение на работната сила. Очаква се през 2023 г. заетостта да се увеличи с 1,3%, но да расте с по-бавни темпове през остатъка от прогнозния период, достигайки 0,4% до 2025 г. Според прогнозата безработицата ще спадне още от вече ниското си в ретроспективен план равнище до 6,3% през 2025 г. Предвижда се средният брой отработени часове на наето лице да се увеличи още в хода на прогнозния период – за разлика от тенденцията на спад в годините преди пандемията, но през четвъртото тримесечие на 2025 г. все още да остане под предкризисното равнище. Нарастването на производителността, което през последните тримесечия рязко намаля и през първото тримесечие на 2023 г. отбеляза спад от 0,6%, се очаква да се оттласне от най-ниската си точка през тази година, след което през 2024 г. и 2025 г. да се върне на равнища над ретроспективната си средна стойност.

Графика 3

Пазар на труда в еврозоната

(процент от работната сила (лява скала), годишно процентно изменение (дясна скала))

3 Фискална перспектива

От прогнозите от март 2023 г. насам промените в дискреционните мерки на фискалната политика са относително ограничени на равнището на еврозоната. За 2023 г. ревизиите на фискалните допускания са свързани главно с намаляването на мерките за фискална подкрепа в отговор на енергийната криза и високата инфлация до около 1,6% от БВП в сравнение с 1,8% от БВП според мартенските прогнози. Зад доста ограничената ревизия на равнище еврозона обаче се крие разнородност между държавите. От една страна по-нататъшният спад на цените на едро на енергоносителите води до по-ниски фискални разходи за някои мерки, по-специално пределните цени на природния газ и електроенергията, въведени в редица държави. От друга страна голяма част от фискалната подкрепа – преди всичко мерките за пряко подпомагане на доходите или въведени намаления на ДДС – не зависи пряко от енергийните цени. Освен това за няколко държави фискалната подкрепа е ревизирана леко нагоре в сравнение с мартенските прогнози в резултат от удължаване на мерките в 2023 г. или от актуализирани оценки в контекста на програмите за стабилност за 2023 г., изготвени от правителствата в еврозоната. За разлика от 2023 г. ревизиите на дискреционните мерки за 2024 г. се състоят в по-малко затягане на фискалната политика в сравнение с мартенските прогнози. Освен на промяната във въздействието на свързаните с енергията мерки ревизиите се дължат на по-големи държавни инвестиции, които отчасти отразяват изпълнение със закъснение на проекти, финансирани по програмата „ЕС от ново поколение“, на малко по-високи разходи за пенсии, нови намаления на преките данъци и социалноосигурителните вноски, както и на по-голям прираст на заплатите в публичния сектор в няколко държави. Фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездните средства по „ЕС от ново поколение“, се предвижда да бъде като цяло балансирана през 2023 г., да бъде затегната значително през 2024 г., тъй като се допуска, че ще бъдат оттеглени около 70% от мерките за подпомагане от 2023 г. във връзка с енергията и инфлацията, и да остане като цяло балансирана през 2025 г. Все пак базовата прогноза от юни 2023 г. предвижда да се запазят значителни фискални мерки за подкрепа в сравнение с 2019 г., преди настъпването на пандемията.

Фискалната перспектива за еврозоната се очаква да се подобри през прогнозния период. След значителния спад през 2022 г. бюджетният дефицит на еврозоната се очаква да продължи да намалява с по-бавни темпове през 2023–2024 г. и само незначително през 2025 г. (до 2,5% от БВП). Спадът на бюджетното салдо в края на прогнозния период спрямо 2022 г. се дължи на подобрение на циклично изгладеното първично салдо и, в по-малка степен, на по-добър цикличен фискален компонент, докато лихвените плащания постепенно нарастват като дял от БВП. Очаква се дългът на еврозоната да продължи да намалява, макар и по-бавно след 2022 г., до 87,3% от БВП до 2025 г. Това се дължи главно на отрицателния диференциал между лихвените проценти и растежа, който неутрализира изцяло устойчивите първични дефицити. Независимо от това през 2025 г. се очаква както съотношението на дефицита, така и съотношението на дълга да останат над равнищата от преди пандемията. В сравнение с мартенските прогнози бюджетното салдо остава в общи линии непроменено в края на прогнозния период, а съотношението на дълга е ревизирано леко нагоре за 2023 – 2025 г. главно поради по-неблагоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа.

4 Цени и разходи

Прогнозира се ХИПЦ инфлацията да спадне до средно равнище от 5,4% през 2023 г., а впоследствие до 3,0% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г. След рязък спад през 2023 г. се очаква инфлацията да варира около 3,0% през 2024 г., а след това постепенно да намалее още през 2025 г. (Графика 4). Този спад на общата инфлация в хода на прогнозния период отразява намаляващ в различна степен годишен темп на изменение на всички основни компоненти, като профилът се влияе и от мерките на фискалната политика и допусканията за цените на суровините (Графика 5).

Графика 4

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Очаква се общата ХИПЦ инфлация да продължи да намалява бързо през цялата 2023 г. в резултат от низходящи базови ефекти, по-ниски енергийни цени и отслабване на инфлационния натиск. Очаква се инфлацията на енергоносителите да допринесе значително за този спад поради низходящи базови ефекти и допускането за поевтиняване на енергийните суровини. Инфлацията при храните ще намалява по-постепенно, тъй като низходящите базови ефекти и допусканията за понижаване на цените на енергоносителите и хранителните суровини се неутрализират от възходящото въздействие от увеличаващите се норми на печалба, динамичното нарастване на разходите за труд и закъснелите ефекти от неблагоприятни климатични условия в миналото. Предвижда се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да отслабва постепенно през 2023 г., тъй като намаляването на натиска по веригата би следвало да надделее над възходящия натиск от засилващия се растеж на заплатите. Очаква се намаляването на натиска по веригата от силното покачване на цените на производител в миналото да бъде подпомогнато от низходящо въздействие от неотдавнашното поскъпване на еврото и отслабването на затрудненията във веригите на доставка. Същевременно се предвижда силното търсене в сферата на туризма в краткосрочен план и натискът от страна на нарастващите разходи за труд да поддържат ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, която вероятно ще запази високите си равнища през лятото, след което постепенно ще отслабне.

След покачване през 2024 г., свързано с отмяната на фискалните мерки, се очаква инфлацията на енергоносителите да оказва натиск за понижаване на общата инфлация през 2025 г. Тази тенденция отразява низходящия профил на техническите допускания за цените на едро на петрола, природния газ и електроенергията между 2024 г. и 2025 г. Очакваното повишение на инфлацията на енергоносителите през 2024 г. се дължи главно на силни възходящи базови ефекти и на постепенното преустановяване на многобройни правителствени мерки за намаляване на инфлацията на природния газ и електроенергията.

Инфлацията на храните се очаква да спада през по-късните години на прогнозния период, в съответствие с допусканията за цените на суровините. Очаква се динамиката на разходите за труд да се превърне във важен фактор, обуславящ инфлацията при храните, тъй като се допуска, че цените на храните и енергийните суровини ще продължат да спадат до края на прогнозния период, въпреки че ще останат над равнищата си от преди 2022 г.

Предвижда се в средносрочен план ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да продължи постепенно да намалява, макар и да остане повишена поради силното нарастване на заплатите през целия прогнозен период. Очакваният спад от 5,1% през 2023 г. до 2,3% през 2025 г. отразява отзвучаването на косвени ефекти от цените на енергоносителите, изчезването на затрудненията във веригите на доставка, възпиращото въздействие от затягането на паричната политика и нормализирането на търсенето след силния подем, последвал пандемията. Същевременно ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще остане доста над ретроспективното си средно равнище от 1,5% в средносрочен план вследствие на силната динамика на разходите за труд на единица продукция, главно поради растежа на заплатите. Смята се, че тази динамика ще бъде отчасти забавена от свиването на печалбата на единица продукция през 2024 г.

Графика 5

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Предвижда се заплатите да нарастват с темпове доста над средните в ретроспективен план, отразявайки компенсирането на инфлацията и затегнатия пазар на труда, както и увеличението на минималните работни заплати. Прогнозира се нарастването на компенсацията на наето лице да намалее от 5,3% през 2023 г. до 4,5% през 2024 г. и 3,9% през 2025 г., като увеличението на заплатите се очаква да бъде доста над ретроспективните средни стойности както в публичния, така и в частния сектор. За 2023 г. стойността остава непроменена в сравнение с прогнозите от март, докато за 2024 г. и 2025 г. се очаква по-силен растеж в отражение на по-затегнатия пазар на труда. Очаква се загубата на покупателна способност, настъпила след рязкото покачване на инфлацията, да бъде компенсирана едва в края на прогнозния период. Предвижда се нарастването на разходите за труд на единица продукция да достигне своя връх през 2023 г., след което да отслабне през 2024 г. и 2025 г. в условия на намаляващ растеж на заплатите и възстановяване на растежа на производителността.

Отминаването на затрудненията във веригите на доставка, слабото съвкупно търсене през 2023 г. и силното нарастване на заплатите през по-голямата част от прогнозния период са в съответствие с показателите за спад на печалбата в хода му. Извънредни фактори подпомогнаха нормите на печалба на предприятията през 2021 г. и 2022 г. и вероятно ще продължат през 2023 г. (Графика 6).^[7] Отзвучаването на латентното търсене, свързано с пандемията, отслабването на затрудненията във веригите на доставка и потискащите ефекти от затягането на паричната политика би трябвало да доведат до засилване на натиска печалбата на единица продукция да поеме силния прираст на заплатите и произтичащото от него нарастване на разходите за труд на единица продукция. От друга страна нормализирането на енергийните цени би трябвало да доведе до подобряване на условията за търговия и така до известна степен да смекчи негативното въздействие върху печалбата на единица продукция от по-силното нарастване на заплатите и по-слабото вътрешно търсене.

Графика 6

Дефлатор на БВП в еврозоната – разбивка на приходната страна

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

След рязко покачване през 2022 г. годишният темп на прираст на цените на вноса се очаква да стане отрицателен през 2023 г., което би довело до подобряване на условията за търговия през прогнозния период. След скок от 17,2% през 2022 г. се очаква дефлаторът на вноса да спадне рязко и да се свие през 2023 г., след това да стане положителен през 2024 г. и 2025 г. в съответствие с допускането за поевтиняване на петрола, природния газ и други суровини и за край на затрудненията във веригите на доставка на вносни фактори за производство.

В сравнение с прогнозите от март 2023 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре с 0,1 процентни пункта за всяка година от прогнозния период. Възходящата ревизия на неенергийните компоненти надделява над низходящата ревизия на енергийните. Инфлацията при храните е ревизирана нагоре поради изненадващо високите данни и по-силното нарастване на заплатите въпреки по-ниските технически допускания за цените на енергоносителите и хранителните суровини. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е ревизирана нагоре както в краткосрочен план, главно поради изненадващите последни данни, които надделяват над очакваното понижение на косвените ефекти от по-ниските цени на енергоносителите, така и в средносрочен план в отражение на по-голямата устойчивост на основната инфлация и засиления натиск от страна на нарастването на разходите за труд на единица продукция.

Каре 3
Анализ на чувствителността: алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Като се има предвид значителната несигурност, свързана с бъдещата динамика на енергийните цени, от базираните на опции цени на петрола и природния газ при постоянна ценова динамика се извеждат алтернативни хипотези за енергийните цени, за да се оценят последиците за перспективите за ХИПЦ инфлацията и растежа на реалния БВП. В настоящия анализ на чувствителността се използва синтетичен индекс на цените на енергоносителите, който съчетава цените както на петролните, така и на газовите фючърси. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности на цените на петрола и природния газ към 23 май 2023 г. (крайната дата за техническите допускания). И двете разпределения показват възходящи рискове за техническите допускания, съдържащи се в прогнозите от юни 2023 г. Те са особено силно изразени при цените на газовите фючърси. Освен това се прави допускане за постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Въздействието на алтернативните тенденции се оценява посредством редица макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата, използвани в прогнозите. В таблицата по-долу е показано средното въздействие върху прираста на реалния БВП и инфлацията при тези модели.

Таблица

Въздействие на алтернативните хипотези за цените на енергоносителите

Каре 4
Прогнози на други институции

Както международни организации, така и институции от частния сектор са публикували прогнози за еврозоната. Тези прогнози обаче не са пряко съпоставими помежду си или с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата, тъй като са завършени по различно време. Освен това тези прогнози използват различни методи за формулиране на допусканията за фискални, финансови и външни променливи, включително цените на петрола, природния газ и други суровини. И накрая, съществуват различия в методите за календарно изглаждане при различните прогнози.

Таблица

Съпоставка на актуалните прогнози за прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2023 г. са в диапазона на другите прогнози за растежа на БВП и инфлацията. Прогнозата за растежа на БВП на експертите на Евросистемата съответства на прогнозата на ОИСР и е малко под прогнозата на Европейската комисия, но е по-висока от прогнозата на МВФ и прогнозите на частния сектор за 2023–2024 г. Що се отнася до ХИПЦ инфлацията, прогнозата на експертите на Евросистемата за 2024 г. е сред най-високите, но с 0,2 процентни пункта под тази на ОИСР. За 2025 г. тя е в горния край на тесния диапазон от други прогнози, но е в съответствие с прогнозите на МВФ и с Анкетата на професионалните прогностици.