Общ преглед

След като се разпространи широко в началото на 2020 г., пандемията от коронавирус (COVID-19) засегна драстично глобалната икономическа активност и икономиката на еврозоната не прави изключение. Главно поради строгите ограничителни мерки, наложени в повечето държави от еврозоната около средата на март, реалният БВП на еврозоната отбеляза рекорден спад от 3,8% през първото тримесечие на 2020 г. Очаква се БВП да спадне с още 13% през второто тримесечие, въпреки че повечето държави започнаха да разхлабват строгите си ограничения. Какво ще стане по-нататък е въпрос, по който има невиждана преди несигурност.

Базисната прогноза се основава на набор от основни допускания за бъдещото развитие на пандемията, както и за необходимите мерки за нейното ограничаване и за поведението на домакинствата и предприятията. По-специално, в базисната прогноза се допуска само частичен успех в ограничаването на разпространението на вируса, с известно ново нарастване на броя на заразените през следващите тримесечия, налагащо по-нататъшни ограничителни мерки до намирането на медицинско решение, което се допуска, че ще се случи до средата на 2021 г. Очаква се тези ограничителни мерки да потискат предлагането и търсенето. Очаква се повишената несигурност и влошените условия на пазара на труда да тласнат домакинствата и предприятията към допълнително намаляване на разходите. Съществената подкрепа от страна на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на трудовия пазар би трябвало да спомогне за поддържане на доходите и за ограничаване на икономическите поражения от здравната криза. Счита се също, че такива политики успешно ще предотвратят неблагоприятни ефекти на разпространение по финансови канали. При тези допускания се прогнозира реалният БВП в еврозоната да спадне с 8,7% през 2020 г., след което да се повиши отново с 5,2% през 2021 г. и с 3,3% през 2022 г. Това означава, че до края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

Неотдавнашният срив в цените на петрола предполага рязък спад на ХИПЦ инфлацията до нива около нулата през следващите тримесечия. След това, в началото на 2021 г., базови ефекти в енергийния компонент би трябвало да предизвикат механично обратно покачване. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също да намалее в краткосрочен план, но с по-малко от общата инфлация. Предвижда се дезинфлационните ефекти да обхванат широк диапазон от цените на услугите и стоките, тъй като търсенето ще остане слабо. Все пак се очаква тези ефекти да бъдат отчасти компенсирани от натиск върху разходите и цените, свързан с нарушения и недостиг в доставките. В средносрочен план се очаква инфлацията да се повиши, тъй като се допуска поскъпване на петрола с възстановяването на търсенето. Като цяло базисната прогноза предвижда спад на ХИПЦ инфлацията от 1,2% през 2019 г. до 0,3% през 2020 г. и покачване до 0,8% и 1,3% съответно през 2021 г. и 2022 г.^[1]

С оглед на безпрецедентната несигурност относно развитието на пандемията и нейното въздействие върху икономическото поведение, свързаните с нея ограничителни мерки и успеха на мерките по политиките, бяха изготвени два алтернативни сценария. В лекия сценарий сътресението се разглежда като временно, с бързо и успешно овладяване на вируса, което позволява бързо премахване на ограниченията. При този сценарий реалният БВП би намалял с 5,9% тази година, а през 2021 г. би последвало стремително възстановяване. До края на периода реалният БВП почти би достигнал нивото от прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. При този сценарий инфлацията би достигнала 1,7% до 2022 г. За разлика от това тежкият сценарий със силно ново нарастване на броя на заразените предполага по-строги ограничителни мерки, които значително възпрепятстват икономическата активност. При този сценарий реалният БВП спада с 12,6% през 2020 г., а към края на прогнозния период е с около 9½% под нивото от прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г., с темп на инфлация едва 0,9% през 2022 г.

1 Основни допускания и мерки по политиките, на които се опират прогнозите

Базисните прогнози се основават на редица решаващи допускания за развитието на пандемията. Тъй като строгите ограничения постепенно се разхлабват във всички държави от еврозоната, в базисната прогноза допускането е за само частичен успех в овладяването на вируса с известно ново нарастване на броя на заразените през следващите няколко тримесечия, изискващо по-нататъшни ограничителни мерки. Все пак се очаква тези мерки да имат по-ниска икономическа цена от предприетите при първоначалните строги ограничения поради поуките и реакциите на властите и икономическите субекти. Очаква се икономиката да се съживи постепенно, поетапно през преходния период след прекъсването. Очаква се основният акцент да бъде върху промишленото производство и определени сектори на услугите, докато други услуги като например в областта на изкуствата, развлеченията, хотелските услуги и отдиха се предвижда да останат донякъде ограничени. Преходният период продължава до намирането на медицинско решение, което се предполага, че ще се случи до средата на 2021 г.

Подобни допускания за развитието на пандемията са в основата на международните прогнози, които сочат срив на външното търсене към еврозоната през 2020 г. Прогнозира се реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) да спадне с 4% през 2020 г., след което да отбележи нарастване с 6% през 2021 г. и с 3,9% през 2022 г. Световната търговия ще бъде по-неблагоприятно засегната от световния БВП, тъй като нарушената логистика и затворените граници засилват въздействието. Нещо повече, при икономически спадове динамиката на търговията има тенденцията да реагира по-силно на икономическата активност. В резултат на това се очаква външното търсене към еврозоната да спадне с 15,1% през 2020 г., а след това да нарасне със 7,8% и 4,2% съответно през 2021 г. и 2022 г.

Значителни мерки в областта на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на пазара на труда ще допринесат за подкрепяне на доходите, намаляване на загубите на работни места и фалитите, както и ще успеят да възпрат възникването на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Наред с мерите по паричната политика, приети от ЕЦБ от март 2020 г. насам, базисната прогноза включва дискреционни фискални мерки в размер на 3,5% от БВП през 2020 г. Тези мерки включват обширни схеми за работа с намалено работно време и субсидии за заплати, които следва да смекчат въздействието от срива в икономическата активност върху заетостта и трудовите доходи. Фирмите получават значителни субсидии и капиталови трансфери. Почти всички прилагани понастоящем извънредни фискални мерки обаче се считат за временни и ще приключат до края на 2020 г., а това означава забавяне на възстановяването след това.^[2] Наред с това кредитите и гаранциите или капиталовите инжекции, частично или изцяло предоставени от правителствата и възлизащи на пакет с общ размер близо 20% от БВП, би следвало да допринесат за облекчаване на ликвидните ограничения. Важно е, че както мерките по паричната политика, така и държавните кредити и капиталови инструменти действат като предпазен механизъм, редуциращ рисковете с малка статистическа вероятност от възникване на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор.

2 Реална икономика

Реалният БВП отбеляза безпрецедентен спад през първото тримесечие на 2020 г. Според предварителната оценка на Евростат реалният БВП е намалял с 3,8% през първото тримесечие на 2020 г., слагайки край на почти седем години на нарастване. Почти всички държави от еврозоната регистрираха отрицателни тримесечни темпове на растеж през това тримесечие, от по-големите държави от еврозоната – по-специално Франция, Италия и Испания.^[3] Спадът в икономическата активност през първото тримесечие е най-стръмният, отчетен досега. Наличните данни показват, че търговията на дребно, транспортът, както и дейностите по изкуства, развлечения и отдих са понесли най-големи загуби, макар и в различна степен в различните държави.

Перспективно ориентирани показатели сочат още по-стръмен спад на икономическата активност през второто тримесечие на 2020 г. Резултатите от проучвания на Европейската комисия и индексите на мениджърите по продажби са спаднали близо до и в много случаи под историческите си най-ниски стойности. През април комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите се срина до 13,6 и въпреки че се покачи до 31,9 през май, това е сигнал за много по-лош спад на реалния БВП, отколкото по време на финансовата криза през 2008–2009 г. Високочестотни показатели като например потреблението на електроенергия и GPS-базираните показатели за мобилност сочат стръмен спад на икономическата активност през април в повечето държави от еврозоната. Макар че напоследък започнаха да се възстановяват с постепенното вдигане на строгите ограничителни мерки в държавите от еврозоната, тези показатели все още свидетелстват за сериозен спад на реалния БВП през второто тримесечие. Като цяло се очаква икономическата активност да отбележи спад от 13% през второто тримесечие.

Въпреки продължаващите мерки за възпиране на пандемията се очаква през втората половина на 2020 г. да започне възстановяване на икономиката. Допуска се, че националните органи ще разхлабят мерките за ограничаване и ще подобрят ефективността им, позволявайки на предприятията от различни сектори да възобновят производството си. Ето защо се очаква през третото тримесечие реалният БВП да нарасне с 8,3% , а впоследствие възстановяването на външното търсене, благоприятните политики и известно латентно търсене да продължат да стимулират икономическата активност. Все пак някои продължаващи ограничителни мерки и едва постепенното отслабване на силната несигурност ще продължат да възпрепятстват икономическата активност, докато не се намери медицинско решение, което се предполага, че ще се случи до средата на 2021 г. В резултат на това реалният БВП ще се връща едва постепенно към предкризисните си нива. Това означава, че до края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

Ако разгледаме по-подробно компонентите на БВП, частното потребление се очаква да намалее със 7,8% през 2020 г. и постепенно да се възстанови до 2022 г. Според оценките частното потребление е отбелязало стръмен спад през първата половина на 2020 г. На секторно ниво най-тежко засегнати са продажбите на автомобили, както и разходите за почивка и ресторанти. Макар че загубата на реален разполагаем доход е донякъде смекчена чрез публични трансфери, спадът в потреблението произтича от съчетаването на принудително спестяване (домакинствата, чийто доход не беше засегнат, не можеха да купуват стоки и услуги извън най-съществените) и предпазно спестяване в контекста на рязък спад в доверието на потребителите и безпрецедентно нарастване на несигурността, свързана с икономическите перспективи. В перспектива, с постепенното разхлабване на ограничителните мерки в държавите, се очаква частното потребление да се съживи от втората половина на 2020 г. нататък, но да надхвърли нивото си от преди кризата едва през 2022 г. Това съживяване е подкрепено от очакваното постепенно отслабване на несигурността, както и от реализацията на известно латентно търсене. Същевременно повишената безработица и постепенното прекратяване на нетните фискални трансфери ще действат възпиращо на възстановяването.

През 2020 г. се очаква рязко и внезапно свиване на жилищните инвестиции. Очаква се предлагането на жилища да бъде сериозно засегнато от сътресението, предизвикано от COVID-19 през 2020 г. Очаква се неблагоприятните последици за търсенето на жилища от понижаването на разполагаемите доходи, отслабването на доверието на потребителите и повишаването на безработицата да доведат до трайно отслабване на жилищните инвестиции. В края на прогнозния период се очаква те да бъдат доста под нивото си от преди кризата.

Очаква се срив на бизнес инвестициите през 2020 г., с много по-рязък спад в сравнение с БВП, едва постепенно възстановяване и задържане на равнища доста под предкризисните до 2022 г. Според изчисленията, бизнес инвестициите са се сринали през първата половина на 2020 г. поради ограничителните мерки, замирането на глобалното и вътрешното търсене и нарасналата несигурност. Очаква се през втората половина на 2020 г. да започне възстановяване, чиято скорост ще се различава съществено в различните държави в отражение на разликите в мащаба на първоначалния срив. Изправени пред повишена несигурност, фирмите вероятно ще отлагат инвестиции. Затова се очаква в края на прогнозния период бизнес инвестициите за еврозоната да бъдат доста под нивото си от преди кризата. Прогнозира се те да останат слаби поради повишени нива на свободни производствени мощности и опасения относно дългосрочните тенденции в търсенето в условия на застаряване и намаляване на населението. Същевременно се предвижда брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия (НФП) да се увеличи значително през 2020 г. спрямо вече високо досегашно ниво, а след това да отбележи лек спад. Първоначалното увеличение на брутната задлъжнялост на НФП се обуславя от значителния спад на корпоративните печалби през първата половина на 2020 г. и произтичащото от това засилено прибягване до дългово финансиране, чрез което се компенсира недостигът на ликвидност. Очаква се наблюдаваното увеличение в съотношението на дълга на предприятията да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период, тъй като фирмите трябва да възстановят доброто състояние на балансите си. Все пак брутните лихвени плащания на НФП са спаднали до рекордно ниски нива през последните години и се очаква да нараснат едва постепенно през следващите няколко години, което отслабва евентуалните опасения за устойчивостта на дълга.

Прогнозира се износът на еврозоната да бъде засегнат тежко от пандемията COVID-19 през 2020 г. и да възстанови до голяма степен загубите до края на прогнозния период, започвайки от ниско ниво, отразяващо напреженията в търговията и слабото външно търсене. Очаква се износът да понесе сериозни щети през първата половина на 2020 г. Ограничителните мерки за възпиране на разпространението на пандемията засегнаха силно експортния сектор на еврозоната, както и вноса. Повечето сектори претърпяха бърз спад в износа си в края на първото тримесечие на 2020 г.; очаква се това да продължи и през второто тримесечие. Износът на туристически и транспортни услуги е сред най-засегнатите от пандемията. Нарушения на веригите на доставки, свързани с епидемията от COVID-19, засегнаха особено ориентирани към износа сектори като производството на автомобили, машиностроенето и химическата промишленост. Очаква се вносът да намалее по-малко от износа през второто тримесечие на 2020 г., тъй като основните износители са особено тежко засегнати от спада в световен мащаб на търсенето на автомобили и инвестиционни стоки. Следователно нетният износ би трябвало да бъде отрицателен. От третото тримесечие насетне възстановяването на износа е малко по-силно, отколкото при вноса, което означава положителен принос на нетния износ до края на 2021 г. с възстановяването на глобалните циклични сектори, на които еврозоната е изложена. Като цяло се очаква износът на еврозоната да се развива в общи линии в синхрон с външното търсене към нея.

Очаква се положението на пазара на труда да се влоши съществено. Макар че условията на пазара на труда се подобриха осезаемо по време на неотдавнашния подем, предвижда се те да се влошат рязко в хода на 2020 г. Спадът на общата заетост с 0,2% през първото тримесечие на 2020 г., който показва предварителната оценка на Евростат, е само предвестник на значително по-лоша динамика, очаквана през следващите няколко тримесечия. Макар че намаляването на заетостта, изразена в брой заети лица, вероятно ще бъде смекчено в някои държави от мащабно прилагане на схеми за работа с намалено работно време, съвкупната заетост се очаква да отбележи спад с 2,8% през 2020 г., след което постепенно да се възстанови през остатъка от прогнозния период благодарение на засилването на икономическата активност.

Счита се, че общият брой отработени часове дава по-добра представа за динамиката на пазара на труда по време на пандемията от COVID-19, отколкото измерването на заетостта с броя заети лица. Прогнозира се общият брой отработени часове на заето лице да достигне много ниско ниво през второто тримесечие на 2020 г., а заетостта във вид на брой заети лица – не толкова ниско ниво през третото тримесечие на 2020 г. По-ограниченото въздействие на кризата върху динамиката на заетостта, изразена в брой заети лица, се дължи отчасти на компенсиращите политики на пазара на труда. В края на прогнозния период както общият брой отработени часове, така и броят на заетите лица са малко под равнищата си от четвъртото тримесечие на 2019 г. Това се дължи на ефекта на отлагането (например вследствие на фалити на фирми и трайна загуба на работни места) на пазара на труда в еврозоната.

Очаква се въздействието на пандемията от COVID-19 върху прираста на работната сила да бъде умерено през прогнозния период. Предвижда се работната сила да намалява до третото тримесечие на 2020 г. В много краткосрочен план спадът отразява факта, че част от заетите работници ще напуснат работната сила в резултат от ограничителните мерки, включително защото някои работници може да бъдат класифицирани като работоспособни, но нетърсещи работа поради ограничителните мерки. Също така, намаляването на възможностите за наемане на работа по време на пандемията може да доведе до обезсърчение, което води до напускане на работната сила. Възможни са и други канали на неблагоприятно въздействие върху работната сила, особено в краткосрочен план, като например намаляване на прогнозираната нетна имиграция на работници поради пандемията от COVID-19 и ограничения върху международните полети.

Очаква се темпът на безработица да реагира на пандемията и да достигне връх от 10,8% през третото тримесечие на 2020 г. Подобно на профила на заетостта темпът на безработица не се очаква да се върне до предкризисното си ниво през прогнозния период, а да достигне 8,8% през четвъртото тримесечие на 2022 г. (спрямо равнище от 7,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г.). Кривата на прогнозата за темпа на безработица остава под наблюдаваната по време на глобалната финансова криза от 2008–2009 г. поради въздействието на приетите политики по отношение на пазара на труда, насочени към запазване на работни места с оглед на това функционирането на бизнеса да се възобнови бързо след края на строгите ограничителни мерки. По-специално, схемите за работа с намалено работно време се характеризират с ограничени периоди на безработица, през които служителите запазват работните си места и получават средства, сравними със схемите за обезщетения при безработица (като съотношението на заместване на пропуснатото възнаграждение варира в различните държави). Очаква се в темпа на безработица все така да се наблюдават значителни различия между държавите в еврозоната. Като цяло държавите с висок дял на временни или самостоятелно заети работници се очаква да регистрират по-висока безработица и загуба на доходи.

Очаква се нарастването на производителността на труда да отслабне през 2020 г., а след това да се възстанови в хода на прогнозния период. Предвид фискалните мерки, които смекчават въздействието върху общата заетост, през 2020 г. се очаква производителността на труда на човек да отбележи рязък спад. Наблюдава се разлика във въздействието при производителността на труда на заето лице и производителността на труда на отработен час. Производителността на заето лице е по-неблагоприятно засегната през 2020 г., което отразява мащабното използване на схеми за работа с намалено работно време в държавите от еврозоната. За разлика от това реакцията на производителността на отработен час е много по-слабо изразена по време на пандемията, тъй като се очаква общият брой отработени часове да следва плътно динамиката на БВП.

В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. прогнозата за прираста на реалния БВП е ревизирана драстично надолу през 2020 г. и нагоре за остатъка от прогнозния период, особено през 2021 г. Зад низходящата ревизия на прираста на реалния БВП през 2020 г. се крие по-значителна ревизия надолу през първото полугодие и известна възходяща ревизия през второто. Получаващият се положителен статистически ефект на пренос, както и известно допълнително наваксване обуславят възходяща ревизия на прираста на реалния БВП през 2021 г. и 2022 г. До края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

3 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да спадне от 1,2% през 2019 г. до 0,3% през 2020 г., след което да нарасне до 0,8% и 1,3% съответно през 2021 г. и 2022 г. (вижте Графика 2). По-слабата обща инфлация през 2020 г. отразява по-специално рязък спад в цените на енергоносителите в ХИПЦ предвид поевтиняването на петрола след настъпването на глобалната епидемия от COVID-19. Очаква се инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ да има голям отрицателен принос от 0,8 процентни пункта за общата инфлация през 2020 г. Поскъпване на петрола, каквото сочи положителният наклон на кривата на петролните фючърси, и някои възходящи ефекти от повишения на косвени данъци, свързани с енергията, биха довели до повишаване на инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ през останалата част от прогнозния период. Инфлацията на храните в ХИПЦ се увеличи значително напоследък, тъй като търсенето на преработени и непреработени храни от домакинствата нарасна в контекста на ограничителните мерки, свързани с COVID-19, и поради възникването на известни смущения във веригите на доставки на пресни храни. Очаква се инфлацията на цените на храните да остане повишена в краткосрочен план, но да намалее през годината и да регистрира по-ниски нива през 2021 г. и 2022 г., отколкото през 2020 г.

Като се има предвид същественото нарастване на неизползваните производствени мощности и косвеното въздействие от стръмното поевтиняване на петрола, ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да отслабне до средно 0,8% през 2020 г. и да се повиши едва към края на прогнозния период. Очаква се намаляващите, но все още значителни свободни производствени мощности да забавят ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2021 г. и, в по-малка степен, през 2022 г., при средни годишни темпове съответно от 0,7% и 0,9%. Предвижда се дезинфлационните ефекти да обхванат широк диапазон от цените на услугите и стоките, тъй като потребителското търсене ще остане слабо поради загубата на доходи или ще бъде възпрепятствано от правителствените мерки за ограничаване на разпространението на вируса. През следващите няколко тримесечия се очаква низходящият натиск в резултат от слабото търсене да бъде частично компенсиран от натиска върху цените и разходите в резултат от смущения и недостиг в предлагането, произтичащи например от нарушения в глобалните вериги на стойността или от действащи мерки за социално дистанциране (като намаляване на капацитета на фризьорските салони и ресторантите). В средносрочен план се предвижда ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се повиши, като се очаква да се засили възходящият ценови натиск от нарастващото търсене с напредъка на икономическото възстановяване. Макар че свързаният с пандемията възходящ натиск от неблагоприятни ефекти от страна на предлагането би трябвало да отслабне, латентното търсене и по-ниската конкуренция поради излизането на фирми от бизнеса може да доведат до покачване на нормата на печалба на някои пазари отвъд нейното циклично подобрение. Освен това косвени ефекти от допусканото поскъпване на петрола ще допринесат за повишаване на базисната инфлация.

Прогнозира се нарастването на компенсацията на наето лице да стане отрицателно в краткосрочен план, но да се възстанови успоредно с икономическата активност през 2021 г. и да отбележи слаб темп на растеж през 2022 г. Очаква се компенсацията на наето лице да спадне рязко през второто тримесечие на 2020 г. Това отразява мащабното и рязко намаляване на отработените часове на наето лице по време на ограничителните мерки и само частичното компенсиране на загубата на възнаграждения чрез схемите за работа с намалено работно време. Все пак динамиката на компенсацията на наето лице откроява силно загубата на трудов доход, тъй като редица страни отчитат в статистиката си държавната помощ не като компенсация, а като трансфери. Впоследствие, с възстановяването на икономическата активност и на отработените часове на наето лице, компенсацията на наето лице се очаква да се възстанови и постепенно да продължи да нараства в хода на прогнозния период. Що се отнася до годишния темп на прираст, тази динамика означава рязък спад на прираста на компенсацията на наето лице през 2020 г. до -1,9%, възстановяване до 3,2% през 2021 г. и по-умерен растеж от 1,9% през 2022 г.

Предвижда се разходите за труд на единица продукция да се отличават със значителни колебания през прогнозния период, в отражение на резките промени в нарастването на производителността на труда. Загубата на производителност на труда през второто тримесечие на 2020 г. поради големия спад на реалния БВП в съпоставка с по-малък спад на заетостта води до значително нарастване на разходите за труд на единица продукция, а възстановяването на производителността на труда впоследствие предполага сериозен спад на разходите за труд на единица продукция. Ако се абстрахираме от свързаната с кризата волатилност, разходите за труд на единица продукция се очаква да нараснат едва незначително.

Очаква се нормата на печалба като цяло да изиграе ролята на буфер на силните промени в разходите за труд на единица продукция през прогнозния период. В резултат на това тя се очаква да спадне рязко през второто тримесечие на 2020 г., а след това да се повиши осезаемо. Връщане към предкризисното равнище се предвижда към края на прогнозния период.

Очаква се цените на вноса да спаднат осезаемо през 2020 г., но да се възстановят в известна степен през 2021 г. и 2022 г. Този профил е силно обусловен от динамиката на петролните цени, за които кривата на петролните фючърси показва силен отрицателен темп на растеж през 2020 г., но положителен годишен темп на растеж от второто тримесечие на 2021 г. и през 2022 г. Положителната инфлация на цените на вноса от 2021 г. нататък отразява също така известен възходящ ценови натиск както от цените на непетролните суровини, така и, в по-общ план, от засилващата се базова ценова динамика в световен мащаб.

В сравнение с експертните прогнози от март 2020 г. предвижданията за ХИПЦ инфлацията са ревизирани значително надолу за целия прогнозен период. Силните низходящи ефекти върху общата инфлация от по-ниските допускания за цените на петрола през 2020 г. са само частично компенсирани от по-високата от очакваното преди динамика на ХИПЦ инфлацията на храните във връзка с кризата с COVID-19. ХИПЦ инфлацията без енергоносителите и храните е ревизирана осезаемо надолу за целия прогнозен период. Възпиращо действие върху нея упражнява много по-големият от очакваното преди свободен производствен капацитет, както и, през първата част на прогнозния период, известни низходящи косвени ефекти от по-ниските допускания за цените на петрола.

4 Фискални перспективи

Бюджетната позиция^[5] се очаква да бъде подчертано стимулираща през 2020 г. Това се изразява най-вече в значителни фискални мерки, които бяха предприети от всички държави от еврозоната в отговор на пандемията. Най-голямата част от тези мерки представляват допълнителни разходи, най-вече под формата на схеми за работа с намалено работно време, мерки в подкрепа на фирмите и домакинствата и по-големи разходи за здравеопазване. Повечето от свързаните с пандемията мерки, които бяха приложени в последно време, са временни и изтичат в края на 2020 г. Следователно бюджетната позиция за 2021 г. показва значително затягане. За 2022 г. се приема, че мерките, свързани с пандемията, ще имат само малък ефект върху бюджетната позиция, която се очаква да бъде леко експанзионистична. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. включването на новите мерки доведе до много по-експанзионистична бюджетна позиция през 2020 г. и по-рестриктивна през 2021 г., а за 2022 г. ревизията е ограничена.

Бюджетното салдо на еврозоната се предвижда да намалее значително през 2020 г. и да се възстанови донякъде през 2021 г. и 2022 г. Силният спад на бюджетното салдо през 2020 г. произтича от извънредните фискални мерки и отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическите перспективи. Подобрението през 2021 г. отразява главно изтичането на извънредните фискални мерки, а не толкова неблагоприятният цикличен компонент също има донякъде положителен ефект. Нарастването на съотношението на дълга през 2020 г. до над 100% от БВП се дължи най-вече на диференциала между лихвените проценти и растежа, който тласка дълга нагоре, а също и на високия първичен дефицит. През 2021–2022 г. приносът на по-нататъшните първични дефицити за нарастването на дълга се компенсира повече от достатъчно от благоприятен лавинообразен ефект^[6], който води до известно намаляване на съотношението на дълга в еврозоната.

Фискалните прогнози от юни 2020 г. показват много по-високи бюджетни дефицити в сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. Поради макроикономическите последици от пандемията и предприетите фискални мерки прогнозата за бюджетния баланс за 2020 г. е ревизирана значително надолу с над 7 процентни пункта. За следващите две години низходящата ревизия е по-малка, тъй като се очаква извънредните фискални мерки да изтекат и икономиката да се възстанови, но дефицитът все пак се предвижда да бъде с 2,3 процентни пункта по-висок в сравнение с експертните прогнози от март 2020 г. Очаква се съотношението на дълга да остане на много по-високо ниво, най-вече поради ревизията му нагоре за 2020 г. и по-високия първичен дефицит през целия прогнозен период.