Обзор

От началото на 2020 г. насам пандемията от коронавирус (COVID-19) засегна драстично икономическата активност в еврозоната и в целия свят. След значителен спад през първото тримесечие реалният БВП на еврозоната намаля с 11,8% през второто тримесечие. Това все пак беше по-малко от очакваното в прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. Този невиждан преди срив на икономиката отразява неблагоприятното въздействие на строгите ограничителни мерки, въведени в повечето държави от еврозоната около средата на март. Впоследствие въздействието беше смекчено от постепенното разхлабване на тези мерки от май нататък, както и от промени в поведението вследствие на пандемията. Високочестотните показатели в реално време започнаха да се подобряват през май. Това свидетелства за силно, но непълно оттласкване от дъното на реалния БВП, който се очаква да нарасне с 8,4% през третото тримесечие. По-нататък базисната прогноза се основава на ключовото допускане за частичен успех в овладяването на вируса, с известно ново нарастване на броя на заразените през следващите тримесечия, налагащо запазване на ограничителни мерки, но в по-малка степен, отколкото при началната вълна, докато се появи медицинско решение около средата на 2021 г.. Очаква се тези ограничителни мерки заедно с повишената несигурност и влошените условия на пазара на труда да продължат да потискат предлагането и търсенето. Все пак значителната подкрепа от страна на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на пазара на труда, които бяха засилени след публикуването на прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г., би следвало да запази доходите и да ограничи икономическите вреди, които могат да последват след преодоляването на здравната криза. Допуска се също, че тези политики успешно ще затворят големите канали за умножаване на финансовите ефекти. При тези допускания се прогнозира реалният БВП в еврозоната да спадне с 8,0% през 2020 г., след което да се повиши отново с 5,0% през 2021 г. и с 3,2% през 2022 г. До края на прогнозния период нивото на реалния БВП ще бъде с 3½% под очакваното в прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2019 г., преди COVID-19.

Що се отнася до инфлацията, в краткосрочен план настъпилият срив в цените на петрола, повишаването на обменния курс на еврото и временното намаление на ставката на ДДС в Германия обуславят обща ХИПЦ инфлация в еврозоната около нулата през следващите месеци. През 2021 г. базови ефекти в енергийния компонент и, в по-малка степен, очакваната отмяна на намалението на ставката на ДДС в Германия водят до механично по своя характер увеличение. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се предвижда да намалява до края на тази година. Очаква се дезинфлационните ефекти да имат широко разпространение в секторите на услугите и стоките, тъй като търсенето ще остане слабо. Все пак се предвижда по-нататъшен възходящ натиск от страна на разходите, свързан с ограничения в предлагането, частично да компенсира тези ефекти. В средносрочен план се прогнозира инфлацията да нарасне – допускането е, че цените на петрола ще тръгнат нагоре, а търсенето ще се възстанови, въпреки отслабването на възходящия натиск от неблагоприятни ефекти от страна на предлагането, свързани с пандемията, и въпреки поскъпването на еврото. Като цяло ХИПЦ инфлацията се очаква да се увеличи от 0,3% през 2020 г. до 1,0% и 1,3% съответно през 2021 г. и 2022 г.^[1]

Предвид несигурността около развитието на пандемията са изготвени два алтернативни сценария. Лекият сценарий разглежда сътресението като временно. При него бързото прилагане на медицинско решение дава възможност за по-нататъшно разхлабване на ограничителните мерки. При този сценарий реалният БВП би намалял със 7,2% през тази година, а през 2021 г. би последвало стремително нарастване. До края на прогнозния период реалният БВП би надхвърлил леко равнището, предвидено в прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2019 г., като инфлацията би достигнала 1,8% през 2022 г. За разлика от това при тежкия сценарий на силно възобновяване на пандемията се предполага връщане към строги ограничителни мерки. Те биха потиснали сериозно икономическата активност и биха довели до значителни и трайни икономически загуби. При този сценарий през 2020 г. реалният БВП би спаднал с 10%. До края на прогнозния период той би останал с около 9% под равнището, предвидено в прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2019 г., а инфлацията би била едва 0,7% през 2022 г.

1 Основни допускания и мерки по политиките, на които се опират прогнозите

Базисната прогноза се основава на редица ключови допускания за развитието на пандемията. Допуска се, че нарастването на броя на заразените, което се наблюдава през последните седмици в някои части на Европа, ще се разширява и засилва през следващите няколко тримесечия, налагайки продължаване на ограничителни мерки и/или промени в поведението на икономическите субекти. Благодарение на натрупания опит за справяне с пандемията се допуска, че тези действия стават по-ефективни, което означава по-ниска икономическа цена в сравнение с първата вълна. Освен това се допуска, че до средата на 2021 г. ще бъде намерено задоволително медицинско решение (например ваксина) и до края на 2021 г. то постепенно ще бъде приложено в широк мащаб. Допуска се, че икономическото възстановяване първоначално ще бъде съсредоточено основно в промишленото производство и някои сектори на услугите, докато други услуги, като например изкуства, развлечения, хотелиерство и отдих, все така ще бъдат особено възпрепятствани. На сходни допускания за развитието на пандемията се опират международните прогнози (вижте Каре 2).

Значителни мерки в областта на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на пазара на труда ще допринесат за подкрепяне на доходите, ще намалят загубите на работни места и фалитите и до голяма степен ще успеят да възпрат възникването на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Освен успешните мерки по паричната политика, които ЕЦБ предприема от март насам, включително рекалибрирането на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) през юни, базисната прогноза взема предвид дискреционните фискални мерки във връзка с кризата от COVID-19, които през 2020 г. са в размер на близо 4,5% от БВП (около 1,0 процентни пункта над допускането в прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г.). Тези мерки включват обширни схеми за работа с намалено работно време и субсидии за заплати, които смекчават въздействието от срива в икономическата активност върху заетостта и трудовите доходи. По-специално, фирмите получават значителни субсидии и капиталови трансфери. Въпреки че някои фискални мерки бяха удължени и за 2021 г. бяха приети нови пакети, които са взети предвид в базисната прогноза, много от действащите понастоящем извънредни фискални мерки все още се разглеждат като временни. Освен това държавните гаранции – частични или пълни, по-специално гаранциите по кредити, възлизащи съвкупно на около 20% от БВП, би следвало да допринесат за облекчаване на ликвидните ограничения. Въздействието на фонда за възстановяване в размер на 750 млрд. евро, известен като „ЕС от ново поколение“, е отчетено в базовия сценарий, доколкото той доведе до понижаване на доходността на държавните ценни книжа в няколко държави и чрез ефект върху доверието. Що се отнася до фискалните допускания, базисната прогноза отразява въздействието на фонда само доколкото някои наскоро приети на национално равнище мерки може да бъдат финансирани от него. С изключение на това базисната прогноза не включва бъдещи мерки, които още не са приети и които биха могли да бъдат финансирани по програмата „ЕС от ново поколение“, като се има предвид несигурността около плановете на правителствата за разходите им през прогнозния период. Важно е, че както мерките по паричната политика, така и държавните кредитни и капиталови инструменти действат като предпазен механизъм, а именно редуцират рисковете с малка статистическа вероятност от възникване на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Независимо от това по-ниските печалби на предприятията може да доведат до нарастване на случаите на неплатежоспособност и до напрежение при кредитите, което да доведе до неблагоприятно умножаване на финансовите ефекти, особено след изтичане на срока на държавните гаранции по кредитите. Затова базисната прогноза взема предвид известни умерени ефекти от затягане на условията за финансиране.

2 Реална икономика

Реалният БВП отбеляза безпрецедентен спад през второто тримесечие на 2020 г. Според Евростат през второто тримесечие реалният БВП се е свил с 11,8%, продължавайки спада от първото тримесечие и отбелязвайки намаление с около 15% спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. (вижте Графика 1). Всички държави от еврозоната регистрираха силно отрицателни тримесечни темпове на растеж през второто тримесечие, сред по-големите страни – особено Франция, Италия и Испания. Наличните данни сочат, че производителите на моторни превозни средства, инвестиционни стоки и транспорт, както и художествените, развлекателните и свързаните с отдих дейности са понесли най-големи загуби през второто тримесечие, макар и в различна степен в различните държави.

Високочестотни и перспективно ориентирани показатели показват силно, но още непълно нарастване на активността през третото тримесечие. Проучвания, съставени от Европейската комисия, и индексите на мениджърите по продажбите показват оттласкване от дъното, достигнато през април 2020 г. През юли/август комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите се върна до средно равнище от 53,4 след ниската стойност от 13,6 през април и средно ниво от 31,3 през второто тримесечие, предвещавайки подем на реалния БВП през третото тримесечие. Високочестотни показатели като например потреблението на електроенергия, показателите за мобилност въз основа на GPS данни и плащанията с кредитни карти започнаха да се доближават обратно до равнищата си от преди кризата, след като държавите от еврозоната премахнаха ограничителните мерки. Това също сочи силно увеличение на реалния БВП през третото тримесечие. Като цяло икономическата активност през третото тримесечие се очаква да се повиши с 8,4%, което означава възстановяване на около половината от загубите, претърпени през първата половина на годината.

Независимо от допускането за известно засилване на пандемията и за запазване на някои мерки за ограничение на нейното разпространение се предвижда възстановяването на продължи през следващите няколко тримесечия. По-нататъшното възстановяване се основава на допускането, че въздействието от мерките за овладяване на пандемията бавно ще отслабва, несигурността постепенно ще намалява, външното търсене ще се възстанови, а политиките ще имат благоприятстващ характер. Въпреки това реалният БВП ще се връща към предкризисните си нива едва постепенно. Това означава, че до края на прогнозния период той ще бъде с около 3½% под очакваното ниво в прогнозите на експертите на Евросистемата от декември 2019 г., ако приемем, че те очертават пътя на икономиката без пандемията от COVID-19.

Ако разгледаме компонентите на БВП, частното потребление се очаква да намалее с рекордни 8,0% през 2020 г. Частното потребление спадна много силно през първата половина на 2020 г., като най-тежко засегнати са продажбите на моторни превозни средства и разходите за почивка и хранене в ресторанти. Макар че загубата на реален разполагаем доход, свързана с ограничителните мерки, до голяма степен бе смекчена от публични трансфери, спадът в потреблението бе засилен от комбинация от принудителни и буферни спестявания. От една страна принудителните спестявания бяха обусловени от факта, че домакинствата с незасегнат доход нямаха възможност да купуват друго освен основни стоки и услуги. От друга страна буферните спестявания се увеличиха поради резкия спад на доверието на потребителите и безпрецедентното засилване на несигурността около икономическите перспективи и перспективите за заетостта.

Занапред частното потребление се очаква да нарасне стабилно през втората половина на 2020 г., като значителните фискални трансфери ще продължат да подпомагат разполагаемия доход, а поведението на спестителите ще започне да се нормализира след премахването на ограничителните мерки. Предвижда се разходите за потребление да продължат да се възстановяват през 2021 г. и да надхвърлят равнището си от преди кризата едва през 2022 г. Това възстановяване ще бъде подкрепено от очакваното постепенно отслабване на несигурността, като същевременно повишената безработица и прекратяването на нетните фискални трансфери ще имат възпиращ ефект.

Жилищните инвестиции също се очаква да спаднат рязко през 2020 г. Това важи особено за държавите, където бяха наложени по-строги ограничителни мерки. Очаква се неблагоприятните последици за търсенето на жилища от понижаването на разполагаемите доходи, отслабването на доверието на потребителите и повишаването на безработицата да доведат до траен спад на жилищните инвестиции. Предвижда се в края на прогнозния период те да бъдат с повече от 2% под предкризисното си равнище.

Бизнес инвестициите се очаква да отбележат срив през 2020 г. и постепенно да се възстановят до предкризисното си ниво едва през 2022 г. Според изчисленията бизнес инвестициите са се сринали през първата половина на 2020 г. в резултат от ограничителните мерки, замирането на глобалното и вътрешното търсене и нарасналата несигурност. Очаква се през втората половина на 2020 г. да започне много ограничено нарастване, чиято скорост ще се различава съществено в различните държави в отражение най-вече на разликите в мащаба на първоначалния срив. Изправени пред повишена несигурност, фирмите вероятно ще отлагат инвестициите. Затова се очаква бизнес инвестициите в еврозоната да достигнат нивото си от преди кризата едва към края на прогнозния период.

Прогнозира се брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия (НФП) да нарасне съществено през 2020 г., след което леко да спадне, но все още да надвишава равнището си от преди кризата в края на прогнозния период. Първоначалното увеличение на брутната задлъжнялост на НФП се обуславя от отчетливия спад на корпоративните печалби през първата половина на 2020 г. и произтичащото от това засилено прибягване до дългово финансиране, чрез което се компенсира недостигът на ликвидност. Очаква се наблюдаваното увеличение в съотношението на дълга на предприятията да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период, тъй като фирмите трябва да подобрят балансите си. Все пак брутните лихвени плащания на НФП са спаднали до рекордно ниски нива през последните години и се очаква да нараснат едва постепенно през следващите няколко години, което отслабва евентуалните опасения за устойчивостта на дълга.

Износът на еврозоната беше засегнат по-силно от вноса от пандемията от COVID-19 поради глобалния срив в секторите, на които еврозоната е особено изложена. Това означава отрицателен нетен износ през 2020 г. Според оценките износът е бил сериозно засегнат през първата половина на 2020 г. като пряка последица от ограничителните мерки за овладяване на пандемията. Настъпването на пандемията от COVID-19 е нарушило особено веригите за доставка в ориентирани към износа сектори: автомобилостроене, машиностроене, химическо производство. Това е засегнало ключови експортни сектори на еврозоната повече, отколкото експортните сектори на други региони. Ограниченията за пътуване и туризъм доведоха до срив на износа на туристически и транспортни услуги, но премахването на много от ограниченията в еврозоната и някои облекчения за останалата част от света допринесоха за неотдавнашно частично възстановяване на износа в тези сектори. Като цяло се очаква износът на еврозоната да нараства, в общи линии успоредно с възстановяването на външното търсене към еврозоната, макар и с по-бавен темп от предвиденото в прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г., като се има предвид загубата на конкурентоспособност в резултат от повишаването на обменния курс на еврото в последно време. Очаква се вносът да намалява по-малко от износа през 2020 г., тъй като основните износители пострадаха особено тежко от срива на търсенето на автомобили и инвестиционни стоки в световен мащаб. В резултат на това се прогнозира нетният износ да бъде отрицателен през 2020 г. От третото тримесечие на 2020 г. насетне с нормализирането на условията в световен план възстановяването на износа е малко по-силно от това на вноса, което означава положителен принос на нетния износ към растежа на БВП през следващите тримесечия. От средата на 2021 г. както износът, така и вносът нарастват успоредно, което означава неутрален принос на нетния износ за растежа през останалата част от прогнозния период.

Въпреки че безработицата е нараснала по-малко през последните месеци, отколкото предвиждаха прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г., се очаква положението на пазара на труда да се влоши значително. Нарастването на темпа на безработица през второто тримесечие е значително по-ниско от очакваното, докато спадът в общата заетост е само малко по-слаб от очакваното. Тези последни тенденции означават много по-рязък от очаквания спад в работната сила, което отчасти отразява факта, че някои работници, загубили работните си места, са класифицирани като „неактивни“ предвид намалените възможности за търсене на работа по време на ограничителните мерки. Също така, спадът във възможностите за наемане на работа може да е довел до обезсърчение и много хора да са напуснали работната сила. Допуска се, че този низходящ ефект върху работната сила постепенно ще изчезне през следващите тримесечия. С нормализирането на състоянието на работната сила и изтичането на схемите за работа с намалено работно време се очаква темпът на безработица да нарасне от 7,3% през първото тримесечие на 2020 г. до 9,5% през 2021 г., а след това да спадне до 8,8% през 2022 г. с възстановяването на икономиката. Това е при допускане, че политиките за запазване на работни места до голяма степен успяват да задържат кратковременните работници на работа при ограничено преминаване към безработица за тези, които напускат схемите за запазване на заетостта. Макар че в много страни спадът на заетостта в брой заети лица е смекчен от широкото прилагане на схеми за работа с намалено работно време, се очаква общият брой отработени часове да е намалял много по-рязко през второто тримесечие в отражение на факта, че много хора са имали работа, но са работили много по-малко часове. Впоследствие се очаква общият брой на отработените часове да се увеличава по-бързо от заетостта в брой заети лица, тъй като много работници ще се върнат към по-нормален режим на работа.

Прогнозира се производителността на труда на заето лице да намалее през 2020 г., а след това да се възстановява в хода на прогнозния период. Рязкото намаляване на производството и интензивното използване на схеми за работа с намалено работно време в държавите от еврозоната водят до рязък спад в производителността на труда на заето лице през първата половина на 2020 г. Прогнозира се производителността на труда на заето лице да отбележи рязък обрат през втората половина на годината. За разлика от това профилът на производителността на труда на отработен час е много по-слаб по време на пандемията, тъй като се очаква общият брой отработени часове да следва плътно динамиката на БВП. От втората половина на 2021 г. насетне се очаква производителността на труда да следва в общи линии стабилен тренд на растеж.

В сравнение с прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. прогнозата за прираста на реалния БВП е ревизирана нагоре за 2020 г. и остава като цяло непроменена за останалата част от прогнозния период. Прирастът на реалния БВП е ревизиран нагоре за 2020 г., главно поради по-добрите от очакваното резултати през второто тримесечие. Впоследствие редица неблагоприятни фактори упражняват низходящо въздействие върху растежа. Сред тях са по-ниското външно търсене към еврозоната от третото тримесечие на 2020 г. нататък, по-ниската конкурентоспособност на износа на еврозоната след неотдавнашното поскъпване на еврото и по-високите цени на петрола. Низходящото въздействие на тези фактори като цяло се неутрализира от положителни въздействия, свързани с мерките по паричната политика, които ЕЦБ обяви през юни 2020 г., с допълнителни фискални стимули и с ефекта върху доверието, свързан с фонда за възстановяване „ЕС от ново поколение“.

3 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да нарасне от 0,3% през 2020 г. до 1,0% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. (вижте Графика 2). Ниският темп на общата инфлация през 2020 г. отразява по-специално резкия спад на енергийния компонент на ХИПЦ след спада на цените на петрола след началото на световната епидемия от COVID-19, поскъпването на еврото, както и намаляването на ставката на ДДС в Германия за шест месеца, считано от юли 2020 г. Въпреки частичното покачване на цените на петрола през последните месеци инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ се очаква да има голям отрицателен принос за общата инфлация през 2020 г. През остатъка от прогнозния период допусканото поскъпване на петрола и някои възходящи ефекти от повишение на екологичния данък предполагат повишаване на енергийната инфлация в ХИПЦ. След временното увеличение на инфлацията на храните в ХИПЦ през април 2020 г., причинено от епидемията от COVID-19, цените на храните на месечна база започнаха да се забавят още от май с разхлабването на ограничителните мерки и отслабването на ограниченията върху предлагането. Очаква се годишната инфлация на храните да намалява в течение на тази година, след което да се увеличава постепенно през останалата част от прогнозния период.

Предвижда се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да отслабне до средно 0,8% през 2020 г., след което да се засили от втората половина на 2021 г. насетне. През следващите месеци се очакват широкообхватни дезинфлационни ефекти в цените на всички услуги и стоки, тъй като търсенето ще остане слабо или възпрепятствано от мерки за ограничаване на разпространението на вируса. Очаква се низходящият натиск от страна на слабото търсене и намалението на ставката на ДДС в Германия да бъде само частично компенсиран от възходящ натиск от страна на цените и разходите в резултат от продължаващите смущения и недостиг в предлагането, произтичащи например от прекъсвания на глобалните вериги на стойността, мерки за социално дистанциране и намаляване на предлагането. В средносрочен план ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква постепенно да се повиши, тъй като се предвижда възходящият ценови натиск от нарастващото търсене в контекста на постепенно икономическо възстановяване да се засили въпреки низходящото въздействие от поскъпването на еврото. Що се отнася до факторите от страна на предлагането, макар че възходящият натиск от неблагоприятни ефекти във връзка с пандемията отслабва, напускането на фирми на някои пазари може да тласне нагоре нормата на печалба, така че тя да надхвърли цикличните подобрения. Освен това косвени ефекти от допусканото поскъпване на петрола също ще подкрепят повишаването на базисната инфлация. И накрая, възходящи базови ефекти от отмяната на понижената ставка на ДДС в Германия може да упражнят натиск за повишаване на годишния темп на базисната инфлация през третото и четвъртото тримесечие на 2021 г.

Прогнозира се нарастването на компенсацията на наето лице да стане отрицателно в краткосрочен план, но да се възстанови успоредно с икономическата активност през 2021 г. а през 2022 г. да бъде около 2%. Компенсацията на наето лице намаля рязко през второто тримесечие на 2020 г., отразявайки масивния и рязък спад в отработените часове на наето лице по време на ограничителните мерки и едва частичната компенсация на загубата на доход от схеми за работа с намалено работно време в повечето държави. Все пак динамиката на компенсацията на наето лице дава преувеличена картина на загубата на трудов доход, тъй като в редица страни държавната подкрепа се отчита като трансфери, а не като компенсация на наето лице. След ограничителните мерки се очаква компенсацията на наето лице да се възстанови, макар и не до нивото от преди тях, и да продължи постепенно да се покачва през остатъка от прогнозния период.

Предвижда се разходите за труд на единица продукция да се отличават със значителни колебания през прогнозния период в отражение на резките промени в нарастването на производителността на труда. Загубата на производителност на труда през второто тримесечие на 2020 г., която се дължи на това, че БВП отбеляза по-голям спад от заетостта, тласка нагоре разходите за труд на единица продукция. Последващото нарастване на производителността на труда предполага силно намаляване на разходите за труд на единица продукция. Ако се абстрахираме от колебанията, свързани с кризата, разходите за труд на единица продукция впоследствие се очаква да се задържат в общи линии без промяна.

Очаква се нормата на печалба като цяло да изиграе ролята на буфер на силните промени в разходите за труд на единица продукция през прогнозния период. В резултат на това се предвижда тя да поеме осезаемо нагоре след спад през второто тримесечие. След известно забавяне през втората половина на 2021 г. се очаква печалбата на единица продукция да надхвърли предкризисното ниво към края на прогнозния период в условия на почти никакъв възходящ натиск от страна на разходите за труд за единица продукция.

Очаква се цените на вноса да спаднат осезаемо през 2020 г., но да се повишат в известна степен през 2021 г. и 2022 г. Този профил е значително повлиян от динамиката на петролните цени, за която предходни спадове и кривата на петролните фючърси предвещават силен отрицателен темп на растеж през 2020 г., но положителен годишен темп на растеж от второто тримесечие на 2021 г. и през 2022 г. Положителният темп на инфлация на цените на вноса от 2021 г. нататък отразява също така известен възходящ ценови натиск както от цените на непетролните суровини, така и, в по-общ план, от засилващата се базова ценова динамика в световен мащаб. За разлика от това неотдавнашното поскъпване на еврото оказва низходящ натиск върху дефлатора на вноса през целия прогнозен период.

В съпоставка с прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е непроменена за 2020 г., ревизирана нагоре за 2021 г. и непроменена за 2022 г. Инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ е ревизирана нагоре за 2020 г. и 2021 г. предвид неотдавнашното възстановяване на цените на петрола – също и в евро, но надолу за 2022 г. с оглед на по-плоската крива на петролните фючърси в сравнение с предишните прогнози на експертите на Евросистемата. За разлика от това ХИПЦ инфлацията на храните е ревизирана надолу за 2020 г., отразявайки по-бързо от очакваното преди забавяне на цените на храните през втората половина на годината след покачването, свързано с кризата с COVID-19, и ревизирана незначително надолу за 2021 г. и 2022 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни като цяло не е ревизирана за 2020 г., тъй като въздействието от временното намаление на ставката на ДДС в Германия през втората половина на годината като цяло се компенсира от по-силните последни данни. След това обаче тя е ревизирана нагоре, тъй като низходящото въздействие от повишаването на ефективния обменен курс на еврото е повече от компенсирано от комбинираното възходящо въздействие от отмяната на намалението на ставката на ДДС в Германия през 2021 г., косвените ефекти от поскъпването на петрола, както и от по-високите прогнози за икономическата активност и по-ниските прогнози за безработицата. Последните от своя страна отразяват отчасти въздействието от обявените през юни 2020 г. мерки на паричната политика на ЕЦБ и от допълнителните фискални стимули.

4 Фискална перспектива

Фискалната подкрепа за смекчаване на макроикономическото въздействие на кризата от COVID-19 остава значителна през 2020 г., като в базисната прогноза се вземат предвид допълнителни стимули в съпоставка с прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. Бюджетната ориентация^[3] се очаква да бъде подчертано стимулираща през 2020 г. Това се изразява най-вече в извънредни фискални мерки, които бяха предприети от всички държави от еврозоната в отговор на пандемията. За еврозоната като цяло тези мерки възлизат на около 4½% от БВП, повечето от които представляват допълнителни разходи под формата на трансфери и субсидии за предприятия и домакинства, включително по схеми за работа с намалено работно време. В съпоставка с прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. в базисната прогноза за 2020 г. са включени допълнителни мерки, свързани с COVID-19, в размер на около 1% от БВП, най-вече във вид на трансфери и субсидии.

Фискалната подкрепа понастоящем се очаква в голяма степен да отзвучи през 2021 г., но в по-малка степен, отколкото предвиждат прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г., тъй като някои мерки бяха удължени, а за 2021 г. бяха приети други нови пакети. Според одобрените от правителствата или законодателни по своя характер мерки към крайната дата за фискални допускания повечето от мерките, свързани с пандемията, са временни и изтичат в края на 2020 г. Следователно бюджетната позиция за 2021 г. показва значително затягане. Все пак базисната прогноза предполага повече стимули през 2021 г. в сравнение с прогнозите на експертите от юни 2020 г. Част от тях са временни.

Очаква се бюджетният дефицит на еврозоната и съотношението на дълга да се увеличат значително през 2020 г. и да намалеят леко през 2021 г. и 2022 г. Нарастването на бюджетния дефицит през 2020 г. произтича от извънредните фискални мерки и отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическите условия. Подобрението през 2021 г. е свързано главно с частично премахване на извънредни фискални мерки, както и с по-малко неблагоприятен цикличен компонент. Нарастването на съотношението на дълга през 2020 г. до над 100% от БВП се дължи на диференциала между лихвените проценти и растежа, който тласка дълга нагоре (лавинообразен ефект), а също и на високия първичен дефицит. През 2021–2022 г. приносът на по-нататъшните първични дефицити за нарастването на дълга се компенсира повече от достатъчно от благоприятен лавинообразен ефект, който води до известно намаляване на съотношението на дълга в еврозоната. В съпоставка с прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2020 г. фискалните прогнози за еврозоната показват по-висок бюджетен дефицит за периода 2020–2021 г., главно поради по-свободното циклично изгладено салдо. Това отчасти се компенсира от подобрен цикличен компонент и малко по-ниски лихвени плащания, отразяващи по-благоприятни финансови допускания. Съотношението на дълга е ревизирано надолу главно поради по-благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа.