1 Кратък преглед

През 2025 г. икономиката на еврозоната остана устойчива въпреки несигурността и сътресенията, свързани с търговски политики. През миналата година очакванията за растежа бяха последователно ревизирани нагоре и като цяло икономиката запази тази положителна инерция и в началото на 2026 г. Войната в Близкия изток обаче върна несигурността и перспективата за икономиката отново е помрачена. Смущенията в корабоплаването през Ормузкия проток – ключов маршрут за световната търговия с петрол и втечнен природен газ, и атаките срещу енергийната инфраструктура доведоха до значителна волатилност на световните енергийни пазари и тласнаха нагоре цените на петрола и природния газ. Базовата експертна прогноза се опира на траекторията на фючърсните цени за енергийните суровини към крайна дата 11 март 2026 г.^[1] Според нея средните тримесечни цени на петрола и природния газ ще достигнат най-висока стойност от съответно около 90 щатски долара за барел и 50 евро на мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г., а впоследствие ще спадат през следващите тримесечия. В съответствие с тези допускания базовата прогноза предвижда засилване на инфлацията, което ще потисне покупателната способност, разходите за потребление и съответно растежа на БВП, особено в краткосрочен план. Все пак крайно несигурно остава бъдещото развитие на конфликта, въздействието му върху енергийните цени, несигурността и доверието, както и прехвърлянето на енергийното сътресение към неенергийните потребителски цени. Затова базовата прогноза е допълнена с алтернативни хипотетични сценарии, в които се допускат различни степени на тежест на икономическото въздействие от конфликта върху еврозоната.

В края на миналата година икономиката на еврозоната отбеляза растеж от 0,2% в съответствие с експертните прогнози от декември. Тя беше подпомогната от засилено потребление и държавни инвестиции. Краткосрочните показатели сочат, че положителната динамика на растежа е продължила през първите два месеца на 2026 г., но войната в Близкия изток доведе до низходяща ревизия на краткосрочната перспектива за него, тъй като сътресението при енергийните цени и засилването на несигурността вероятно ще доведат до отслабване на потреблението и инвестициите. Очаква се това забавяне да бъде временно при условие че енергийните цени спаднат сравнително бързо в съответствие с цените на фючърсните пазари на енергийни суровини, и че несигурността отслабне. В средносрочен план вътрешното търсене би трябвало да запази ролята си на основен двигател на растежа в еврозоната, подпомогнато от устойчивия пазар на труда и държавните разходи за инфраструктура и отбрана, особено в Германия. Във външен план, макар че се очаква прирастът на износа да се засили благодарение на нарастващо външно търсене, еврозоната вероятно ще претърпи по-нататъшна загуба на световен пазарен дял предвид непреодолените проблеми с конкурентоспособността, включително от структурен характер, и независимо от факта, че митата върху износа към Съединените щати са малко по-ниски, отколкото по времето на декемврийските прогнози. В базовата прогноза се предвижда годишен прираст на реалния БВП от 0,9% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г. В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. прирастът на БВП е ревизиран надолу с 0,3 процентни пункта за 2026 г. и с 0,1 процентни пункта за 2027 г. поради ескалацията на войната в Близкия изток, а за 2028 г. той остава непроменен.

Очаква се инфлацията, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да нарасне рязко до 3,1% през второто тримесечие на 2026 г. вследствие на скок на инфлацията на енергоносителите поради кризата в Близкия изток, а след това да спадне през третото тримесечие до 2,8% в резултат от понижение на цените на енергийните суровини, заложено в цените на фючърсите. Базовата прогноза предвижда инфлацията на енергоносителите да стане отрицателна през 2027 г., главно поради низходящи енергийни базови ефекти, и след това да се повиши осезаемо през 2028 г., когато се очаква прилагането на схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2) да окаже възходящо въздействие от 0,2 процентни пункта върху общата инфлация. Прогнозира се инфлацията на храните да се повишава от края на 2026 г. насетне, когато натискът върху разходите заради скока на енергийните цени намери отражение в потребителските цени на храните, а след това да отслабне през 2028 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да се забави от 2,4% през 2025 г. до 2,1% през 2028 г. Макар че ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също се влияе от натиска върху разходите, произтичащ от по-високите енергийни цени, очаква се този ефект да бъде смекчен от известно отслабване на натиска от страна на разходите за труд, поскъпването на еврото в предходния период и навлизането на внос от Китай. Като цяло базовата прогноза предвижда ХИПЦ инфлацията да се повиши от 2,1% през 2025 г. до 2,6% през 2026 г., след което да спадне до 2,0% през 2027 г. и да се увеличи леко до 2,1% през 2028 г. През следващите години нарастването на заплатите ще отслабва, макар и по-бавно от предвиденото в предишните прогнози, поради известни ефекти от компенсирането на инфлацията във връзка със сътресението от енергийните цени. В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,7 процентни пункта за 2026 г., главно заради енергийния компонент. Тя е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2027 г. и с 0,1 процентни пункта за 2028 г., тъй като натискът върху разходите, произтичащ от по-високите енергийни цени, ще намери отражение в ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни и в хранителните компоненти. Енергийният компонент от своя страна е ревизиран леко надолу.

В допълнение към базовата прогноза експертите са изготвили алтернативни хипотетични сценарии, които се различават в допусканията за мащаба и продължителността на сътресението от енергийните цени, неговото въздействие върху международната среда и несигурността, и разпространението му посредством косвени и вторични ефекти върху инфлацията. Тези сценарии дават илюстративни примери за алтернативни хипотези за цените на енергийните суровини и тяхното отражение в икономиката на еврозоната. Експертите не приписват вероятност на тези сценарии – те по-скоро служат за открояване на основните източници на несигурност що се отнася до ефекта от конфликта. Както е прието обичайно в експертните прогнози, тези сценарии илюстрират въздействието върху икономиката на еврозоната при отсъствие на мерки от страна на паричната и фискалната политика извън включеното в базовата прогноза. Неблагоприятният сценарий включва по-силни косвени и вторични ефекти в сравнение с базовата прогноза, като целта е да се обхванат евентуалните нелинейни ефекти в прехвърлянето на първоначалното сътресение от енергийните цени към други цени в икономиката. В него допускането е за доста по-рязко поскъпване на енергоносителите и за засилване на несигурността и на ефекти на пренос в международен план (например под формата на отслабване на външното търсене). Допуска се, че цените на петрола и природния газ ще достигнат най-висока стойност съответно от 119 щатски долара за барел и 87 евро за мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г., след което към третото тримесечие на 2027 г. ще се доближат до допусканията в базовата прогноза. В сравнение с базовата прогноза при неблагоприятния сценарий инфлацията би била с 0,9 процентни пункта и с 0,1 процентни пункта по-висока съответно през 2026 г. и 2027 г., но с 0,5 процентни пункта по-ниска през 2028 г. поради дезинфлационния натиск от бързото нормализиране на енергийните цени през същата година. За разлика от това икономическият растеж би бил по-нисък спрямо базовата прогноза през 2026 г. и 2027 г., но по-висок през 2028 г. В сравнение с неблагоприятния сценарий при тежкия се допуска по-силно и по-продължително сътресение от енергийните цени, по-голяма несигурност и още по-силни косвени и вторични ефекти. Допуска се, че цените на петрола ще достигнат връх от 145 щатски долара за барел, а на природния газ – 106 евро за мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г., след което ще спадат с много по-бавен темп и през остатъка от прогнозния период ще се задържат значително над допусканията както в базовата прогноза, така и в неблагоприятния сценарий. Спрямо базовата прогноза общата инфлация би била значително и трайно по-висока през целия прогнозен период (с 1,8 процентни пункта през 2026 г., 2,8 процентни пункта през 2027 г. и 0,7 процентни пункта през 2028 г.). Значителната разлика в инфлацията през 2028 г. между неблагоприятния сценарий (1,6%) и тежкия сценарий (2,8%), представена в Таблица 1, показва как за определяне на въздействието върху инфлацията в средносрочен план особено важна роля имат развитието на конфликта, смущенията в енергийните доставки и мащабът на механизмите на разпространение, задействани от сътресението. Икономическият растеж би бил с 0,4 – 0,5 процентни пункта по-нисък през 2026 – 2027 г., след което се предвижда нарастване до 0,5 процентни пункта над базовата прогноза през 2028 г. Ускоряването на растежа към края на прогнозния период отразява допускането за нарастване на доходите и търсенето в резултат от възходящата реакция на заплатите след покачването на инфлацията през предходните години.

И накрая, прогнози, основаващи се на технически допускания с крайна дата 4 март (включващи информация от първите три работни дни след избухването на войната в Близкия изток), съдържат по-благоприятна перспектива, като в тях се допуска върхова цена на петрола и природния газ съответно от 79 щатски долара за барел и 48 евро за мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г.^[2] Според тези прогнози инфлацията би била с 0,3 процентни пункта под крайната базова прогноза през 2026 г. и с 0,1 процентни пункта по-ниска през 2027 г. и 2028 г., а растежът би бил по-висок с 0,1 процентни пункта през всички години от прогнозния период.

2 Макроикономически прогнози за икономиката на еврозоната – базова оценка

2.1 Реална икономика

В съответствие с прогнозите от декември икономическата активност в еврозоната нарасна с 0,2% през четвъртото тримесечие на 2025 г. (Графика 1). В него всички големи икономики от еврозоната отчетоха положителен растеж. Но силно свиване в Ирландия, свързано с дейността на многонационални предприятия, намали съвкупния растеж в еврозоната като цяло. Коригиран измерител на БВП на еврозоната, който използва за Ирландия „модифицирано вътрешно търсене“ вместо БВП, отбеляза нарастване с 0,4% през последното тримесечие на 2025 г. – с 0,1 процентни пункта над очакваното в декемврийските прогнози.^[3] Прирастът на брутната добавена стойност беше обусловен от услугите – в информационно-комуникационната област, недвижимите имоти и обществените услуги, докато промишленото производство отново отбеляза спад. Частното потребление и държавните и жилищните инвестиции бяха малко по-високи от очакваното, докато търговският обмен беше по-слаб.

Икономическият растеж запази инерцията си през първите два месеца на 2026 г., както показват данните от проучвания до февруари, т.е. преди началото на войната в Близкия изток през март. Съставният индекс за производството на мениджърите по продажбите (ИМП) се повиши до 51,9 през февруари благодарение на компонента на промишленото производство, който нарасна с 1,4 пункта до 51,9, а ИМП за бизнес дейността в сектора на услугите също отбеляза леко повишение до 51,9. Показателят на Европейската комисия за икономическите нагласи леко се понижи през февруари, но остана над равнището си от края на 2025 г. – признак за продължаващ растеж на фона на повишено доверие на търговците на дребно и потребителите.

Войната в Близкия изток обаче предизвика низходяща ревизия на краткосрочната перспектива за растежа, тъй като сътресението при енергийните цени и нарастващата несигурност вероятно ще нанесат удар на покупателната способност на домакинствата и доверието на потребителите и бизнеса. Техническите допускания, на които се опират прогнозите, отразяват очакването за сравнително ограничен конфликт в Близкия изток и предполагат съсредоточаване на неблагоприятното въздействие в краткосрочен хоризонт. Тези допускания са свързани с много висока степен на несигурност и налагат повишено внимание към алтернативните сценарии (вижте раздел 3). Сегашната базова прогноза предвижда по-слаба динамика на потреблението и инвестициите от очакваното преди за второто и третото тримесечие на 2026 г. Независимо от това нарастването на реалните доходи в условия на устойчиви пазари на труда и засилването на фискалните стимули би трябвало да продължат да подпомагат растежа. Предвижда се тримесечният растеж да спадне от 0,3% през първото тримесечие – стойност, която се очаква да бъде относително незасегната от войната, на 0,1% през второто тримесечие и 0,2% през третото (Графика 1, панел „а“). В сравнение с експертните прогнози от декември това означава низходяща ревизия с 0,3 процентни пункта за второто тримесечие и с 0,2 процентни пункта за третото.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП	б) Равнища на реалния БВП
(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(верижни обеми, в млрд. евро)

В средносрочен план се предвижда годишният растеж на реалния БВП да се увеличи от 0,9% през 2026 г. до 1,3% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г. с възстановяването на вътрешното търсене, при базовото допускане, заложено в енергийните фючърси, за краткотрайно сътресение, и с преминаването на приноса на нетния износ от отрицателен към леко положителен през 2027 г. (Графика 2 и Таблица 2). Спадът в годишния растеж през 2026 г. до 0,9% спрямо 1,5% през 2025 г. отразява както по-слаба динамика в рамките на годината, така и по-малък ефект на пренос. От гледна точка на разходите се предвижда частното потребление да продължи да има най-голям принос за растежа, допълвано от силна динамика на инвестициите.

• Очаква се разходите на домакинствата да бъдат по-ниски в краткосрочен план след избухването на войната в Близкия изток, но в средносрочен план би трябвало да се засилят. Смята се, че конфликтът ще отслаби частното потребление главно по линия на загуба на покупателна способност, по-голяма несигурност и очаквано малко по-ниско равнище на заетост. Въпреки това се прогнозира растежът на частното потребление да бъде подкрепен от по-силен растеж на реалните заплати в средносрочен план след спад вследствие на по-високата инфлация през 2026 г., и от все още устойчивите пазари на труда. Нормата на спестяване на домакинствата би трябвало леко да намалее въпреки известно възходящо въздействие от повишената несигурност.
• Инвестициите би трябвало да изпреварват растежа на БВП през целия прогнозен период, макар първоначално да са отслабени от войната. По-специално, очаква се конфликтът да забави частните инвестиции поради повишената несигурност и поради ефекта на акселератора от по-слабото търсене. Независимо от това се очаква бизнес инвестициите да компенсират до голяма степен забавянето на публичните инвестиции през 2027 – 2028 г. след изтичането на програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU). Ще ги подпомогне засилването на вътрешното и външното търсене, по-големите разходи за отбрана и инфраструктура, отслабващата несигурност, все още благоприятните условия за финансиране и по-високите печалби. Жилищните инвестиции би трябвало да продължат да се възстановяват благодарение на по-високите доходи на фона на устойчиви пазари на труда, но е вероятно да нарастват с по-умерен темп, тъй като по-високите лихвени проценти по ипотечните кредити затрудняват достъпността.
• Растежът на износа се очаква да остане слаб, възпиран от продължаващите проблеми с конкурентоспособността на еврозоната, митата на САЩ и предишното поскъпване на еврото. Очаква се войната в Близкия изток да окаже сравнително слабо въздействие върху растежа на износа, който би трябвало да бъде благоприятно повлиян в краткосрочен план от малко по-добрите икономически резултати на основните търговски партньори в последно време, както и от умерен стимул от по-ниските мита (вижте Каре 1). Дори и при това положение се очаква еврозоната да загуби още експортен пазарен дял. Като цяло е вероятно нетният износ да има малък отрицателен принос за растежа на реалния БВП през 2026 г., който да стане леко положителен през 2027 г. и в общи линии неутрален през 2028 г.

Очаква се вътрешното търсене да бъде подпомогнато от продължаващите фискални стимули, свързани с разходите за отбрана и инфраструктура. Съвкупното въздействие върху растежа от фискалните разходи за отбрана и инфраструктура, които се дължат най-вече на Германия и осигуряват най-силен стимул през 2026 г., се оценява на 0,5 процентни пункта.^[4] Прогнозите следват обичайните конвенции, според които се включват само фискални мерки, които вече са приети в закон или са обявени и е много вероятно да се превърнат в закон. Не са включени евентуални бъдещи мерки на правителствата за ограничаване на икономическото въздействие от кризата, като например наблюдаваните при последния скок на енергийните цени през 2022 г.

Графика 2

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивки

а) Прираст в рамките на годината и инерционни ефекти	б) Компоненти, свързани с разходите
(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)	(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

В съпоставка с прогнозите от декември 2025 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу с 0,3 процентни пункта за 2026 г. и с 0,1 процентни пункта за 2027 г., а за 2028 г. е непроменен (Графика 3). Надхвърлящите очакванията данни за частното потребление и инвестициите за 2025 г. в общи линии бяха неутрализирани от по-слабия принос на нетната търговия и потреблението на сектор „Държавно управление“ за растежа, от което следва само незначителна възходяща ревизия на растежа на БВП за 2025 г. Войната в Близкия изток доведе до низходяща ревизия на средния растеж на БВП за 2026 г., отчасти въз основа на експертна преценка, в която се отчита очакваното отрицателно въздействие върху доверието на потребителите и бизнеса от рязкото увеличаване на несигурността и нестабилността на финансовите и стоковите пазари. Тази ревизия означава отрицателен инерционен ефект за растежа през 2027 г. (Графика 3, панел „а“). Цялостното неблагоприятно въздействие на промените в допусканията за периода 2026 – 2027 г. беше отчасти компенсирано от известни възходящи ефекти от фискалния импулс, свързан най-вече с не толкова амбициозните планове за консолидация в една от големите държави, но също и с малко по-големи разходи за отбрана (вижте Каре 3). По-благоприятните фискални политики в някои държави, спадът в цените на енергийните суровини и малко по-голямото външно търсене биха довели до по-силен растеж през 2028 г., компенсирайки изцяло всякакви продължителни последици от временното сътресение за икономическата активност, поради което няма ревизия на растежа за 2028 г. Що се отнася до компонентите на разходите (Графика 3, панел „б“), низходящите ревизии за 2026 – 2027 г. се отнасят за потреблението и инвестициите, както и за изменението на запасите, като последните отразяват по-слаб внос.

Графика 3

Ревизии на прогнозите за растежа на реалния БВП спрямо експертните прогнози от декември 2025 г.

а) Разбивка на ефекти в рамките на годината и инерционни ефекти	б) Разбивка на основни компоненти на разходите
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

Очаква се пазарът на труда да остане като цяло устойчив, тъй като се предвижда фирмите да задържат персонал в отговор на временен спад на икономическата активност вследствие на войната в Близкия изток. През 2025 г. растежът на заетостта се забави след години на доста високи стойности. Още преди войната в Близкия изток се предвиждаше той да намалее през 2026 г. и 2027 г., продължавайки етапа на ребалансиране. При сегашните условия се очаква предприятията като цяло да запазват персонала си в краткосрочен план с оглед на негативното сътресение за производството заради последиците от войната в Близкия изток, които се възприемат като временни. Този ефект обаче може да бъде отслабен от натиск върху печалбите от високи разходи за фактори на производството, което би ограничило възможностите за задържане на работниците. Като цяло се очаква прирастът на заетостта да отслабва по-значително през 2027 г. и 2028 г. в сравнение с прогнозите от декември (Графика 4, панел „а“). Тези корекции пораждат краткосрочни низходящи ревизии на прираста на производителността на труда спрямо прогнозите от декември. Те се компенсират от нарастване през 2027 г. и 2028 г. Аналогично се очаква темпът на безработица да се повиши леко през 2026 г., а през 2027 г. да започне спад и до края на 2028 г. да бъде достигнато равнище от 6,1%. Това представлява възходяща ревизия спрямо декемврийските прогнози (Графика 4, панел „б“).

Графика 4

Пазар на труда

а) Заетост	б) Равнище на безработица
(годишно процентно изменение)	(процент от работната сила)

Каре 2
Технически допускания и допускания за митническите тарифи

В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. техническите допускания включват значително по-високи цени на енергийните суровини за 2026 г. поради конфликта в Близкия изток, но по-ниски цени на въглеродните емисии и по-високи – на акциите. След военните действия на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари и последвалите ответни мерки от страна на иранския режим цените както на петрола, така и на природния газ се повишиха рязко в условия на значителна волатилност. В резултат на това допусканията за цените на петрола и природния газ за 2026 г. са ревизирани нагоре съответно с близо 30% и 57% спрямо прогнозите от декември 2025 г. (Графика А). През 2028 г. обаче форуърдната крива на цените на петрола и природния газ клони стръмно надолу и се очаква цените на тези суровини да бъдат по-високи съответно само с 10% и 4% от предвиденото в декемврийските прогнози. Допускането за цените на електроенергията е те да бъдат с близо 17% над прогнозите от декември през 2026 г., но средно с 1,5% по-ниски през 2027 г. и 2028 г. Цените по схемата на ЕС за търговия с емисии 1 (СТЕ1) са ревизирани надолу средно с 13% за целия прогнозен период, докато допускането за цените по СТЕ2 остава непроменено. Еврото остава в общи линии без промяна спрямо прогнозите от декември, както спрямо щатския долар, така и в номинално ефективно изражение, в условия на значителна волатилност. Пазарните очаквания за краткосрочните лихвени проценти са ревизирани нагоре с 0,3 процентни пункта за 2026 г., с 0,5 процентни пункта за 2027 г. и с 0,3 процентни пункта за 2028 г., а дългосрочните са ревизирани нагоре с 0,1 процентни пункта за целия прогнозен период.

Графика А

Цени на енергийните суровини

а) Цена на петрола	б) Цени на природния газ и на електроенергията на едро
(щ.д./барел)	(евро/мегаватчас)

След решение на Върховния съд на САЩ ефективните митнически тарифи, прилагани от САЩ върху вноса, включително от еврозоната, са по-ниски в сравнение с предишните прогнози. Като се има предвид, че наложените преди от администрацията на САЩ по силата на Закона за извънредните международни икономически правомощия бяха обявени за противоконституционни, беше въведено временно еднородно „глобално“ мито в размер на 10% върху вноса в САЩ с изключения, подобни на приложимите преди. То се прилага независимо от съществуващите търговски сделки със САЩ и се приема, че ще остане без промяна до края на прогнозния период. Новата глобална митническа ставка означава намаляване на ефективната, която САЩ прилага върху вноса от еврозоната, от 12,1% на 10,5% в сравнение с прогнозите от декември.^[7] Тъй като от промените следват по-големи намаления на митата за други търговски партньори на САЩ, по-специално Китай, Бразилия и Индия, въздействието върху общата ефективна митническа ставка на САЩ е по-голямо (4,9 процентни пункта под прогнозите от декември). Сега се очаква тази ставка да бъде 13,7%. Ето защо износителите от еврозоната са загубили в някаква степен конкурентоспособност на американския пазар в сравнение с износа от трети страни, за които намалението на митническите тарифи е по-голямо.^[8]

Таблица А

Технически допускания

	Март 2026 г.					Ревизии спрямо декември 2025 г.
	2024	2025	2026	2027	2028	2025	2026	2027	2028
Суровини:
Цена на петрола (щ.д./барел)	81,2	69,1	81,3	72,1	70,2	-0,1	30,1	15,2	9,7
Цени на природния газ (евро/мегаватчас)	34,4	36,2	46,4	36,6	26,1	-0,7	56,6	33,1	4,2
Цени на едро на електроенергията (евро/мегаватчас)	77,7	83,6	87,7	77,9	65,2	-0,4	16,8	5,7	-8,7
Квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ1) (евро/тон CO2)	65,2	73,9	72,9	73,4	75,5	0,2	-11,9	-13,8	-13,8
Квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ2) (евро/тон CO2)	-	-	-	-	46,0	-	-	-	0,0
Цени на неенергийните суровини, в щатски долари (годишно процентно изменение)	9,2	5,8	0,8	0,5	-0,6	0,1	0,7	0,0	-0,3
Обменни курсове:
Обменен курс щатски долар/евро	1,08	1,13	1,16	1,16	1,16	0,1	0,4	0,2	0,2
Номинален ефективен обменен курс на еврото (EER40) (Т1 1999 = 100)	124,4	128,3	129,6	129,4	129,4	0,5	-0,1	-0,3	-0,3
Финансови допускания:
Тримесечен EURIBOR (проценти годишно)	3,6	2,2	2,3	2,6	2,6	0,0	0,3	0,5	0,3
Доходност на десетгодишните държавни облигации (проценти годишно)	2,9	3,3	3,3	3,5	3,7	0,2	0,1	0,1	0,1

2.2 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация да се увеличи от 2,1% през 2025 г. до 2,6% през 2026 г. вследствие на значителното увеличение на цените на петрола и цените на едро на природния газ (Графика 5 и Графика 6). През първата половина на 2026 г. се предвижда развитието ѝ да следва рязкото покачване на инфлацията на енергоносителите, което е в съответствие с цените на фючърсите. То обаче отразява и неотдавнашното покачване на нормата на печалба при рафинирането и пласмента на транспортни горива.^[9] Смята се, че общата инфлация ще се увеличи от 2,1% през първото тримесечие на 2026 г. до 3,1% през второто, а след това ще се забави до 2,7% през втората половина на годината. Очаква се инфлацията на храните да продължи да намалява в краткосрочен план и леко да се повиши едва по-късно през годината поради нарастващ натиск по веригата от страна на цените на енергоносителите и други разходи за фактори на производството. Смята се, че ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще се стабилизира на ниво около 2,3%, като се очаква косвените ефекти от енергийната инфлация да бъдат ограничени.

Графика 5

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 6

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Очаква се през 2027 г. ХИПЦ инфлацията да намалее до 2,0%, главно поради спад на инфлацията на енергоносителите, след което да се повиши до 2,1% през 2028 г., до голяма степен заради засилване на енергийната инфлация, обусловено от цените на въглеродните емисии (Графика 7, панел „б“). Спадът на общата инфлация през 2027 г. отразява главно низходящи базови ефекти и понижаващи се цени на енергоносителите в съответствие с профила на спад на фючърсните цени на петрола и на природния газ на едро (вижте Каре 2), като от второто тримесечие енергийната инфлация отново става отрицателна (Графика 7, панел „а“). Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се забави леко, а тази на храните да отбележи по-нататъшно нарастване. Покачването на общата инфлация до 2,1% през 2028 г. се дължи главно на значително увеличение на енергийната инфлация в резултат на фискалните мерки, свързани с климатичния преход, и по-специално на въвеждането на СТЕ2, което се очаква да доведе до повишаване на общата инфлация с 0,2 процентни пункта.^[10]

Прогнозира се инфлацията на храните да намалее в краткосрочен план, след което да нарасне поради настъпващото със закъснение отражение на енергийните цени, а после да се забави през 2028 г. (Графика 7, панел „б“). Очаква се тя да спадне от 2,5% през първото тримесечие на 2026 г. до 2,1% през третото тримесечие, главно поради динамиката на компонента на непреработените храни. Този спад отразява и неотдавнашното успокояване на цените на някои хранителни суровини като захар, какао и кафе. След това се предвижда инфлацията на храните да се повиши до около 2,6% в края на 2026 г. и да се увеличи още до 2,9% през 2027 г. поради настъпващото със закъснение отражение на по-високите цени на енергоносителите. През 2028 г. се очаква тя да спадне до 2,3% вследствие на поевтиняване на суровините и отслабване на натиска от страна на заплатите.

Графика 7

Перспектива за инфлацията на енергоносителите и храните в ХИПЦ

a) Енергоносители в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

б) Храни в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да остане малко по-упорита, но все пак да отслабва с 0,1 процентни пункта през всяка година от прогнозния период, спадайки от 2,4% през 2025 г. до 2,1% през 2028 г. (Графика 8). Макар че тя също се влияе от натиска върху разходите, произтичащ от по-високите енергийни цени, очаква се този ефект да бъде смекчен от известно отслабване на натиска от страна на разходите за труд, поскъпването на еврото в предходния период и навлизането на внос от Китай. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е за ниво от 2,3% през първото тримесечие на 2026 г. и едва постепенно отслабване до 2,1% към края на прогнозния период. Очаква се инфлацията на услугите да бъде тласната към повишение от известен свързан с енергията натиск върху разходите, засягащ по-специално транспортните услуги, макар че този ефект ще бъде смекчен от постепенно забавяне на разходите за труд. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки се очаква да се движи около сегашното си равнище в краткосрочен план, отразявайки сдържащия ефект от поскъпването на еврото в предходния период и навлизането на внос от Китай, въпреки че това е частично неутрализирано от по-силен натиск от страна на енергийните разходи за факторите за производство.

Графика 8

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,7 процентни пункта за 2026 г., главно поради инфлацията на енергоносителите, а за 2027 г. и 2028 г. възходящите ревизии са значително по-малки и се дължат на неенергийни компоненти (Графика 9). Възходящата ревизия на общата инфлация през 2026 г. е обусловена главно от силна възходяща ревизия на енергийната инфлация в съответствие с допусканията. За остатъка от прогнозния период енергийната инфлация е ревизирана надолу вследствие на бързото отзвучаване на краткосрочното рязко покачване на допусканията за цената на петрола и цената на едро на природния газ (вижте Каре 2). Възходящата ревизия на общата инфлация през 2027 г. и 2028 г. отразява настъпващото със закъснение пренасяне на по-големия натиск от страна на разходите заради по-високите цени на енергоносителите към ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни и към хранителните компоненти. Възходящите ревизии на инфлацията на храните и на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни отчасти отразяват ограничена възходяща корекция въз основа на експертна преценка за отчитане на по-силен ефект на пренос от по-високите енергийни цени, който би могъл да бъде леко подценен при стандартните инструменти за моделиране в условията на силни сътресения при тези цени.

Графика 9

Ревизии на прогнозата за инфлацията в съпоставка с прогнозите от декември 2025 г.

(процентни пунктове)

Очаква се прирастът на номиналните заплати да продължи да отслабва през 2026 г., а след това да се задържи в общи линии непроменен през остатъка от прогнозния период, макар и на по-високо ниво от предвиденото в прогнозите от декември. Според данни на Евростат нарастването на компенсацията на наето лице се е забавило до 3,7% през четвъртото тримесечие на 2025 г. спрямо предвиденото в прогнозите от декември ниво от 3,9%. Очаква се то да се забави от средно 3,9% през 2025 г. до 3,1% през последното тримесечие на 2026 г., а впоследствие да се задържи в общи линии около това равнище през 2027 – 2028 г. (Графика 10, панел „а“). Прогнозира се прирастът на реалните заплати да намалее през 2026 г. и постепенно да се доближи до растежа на производителността през втората половина на прогнозния период (Графика 10, панел „б“). В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. растежът на компенсацията на наето лице е ревизиран нагоре за целия прогнозен период в отражение на някои ефекти от компенсации за инфлацията, свързани със сътресението при енергийните цени.

Графика 10

Перспектива за динамиката на заплатите

а) Компенсация на наето лице

(годишно процентно изменение)

б) Реална компенсация на наето лице и производителност

(годишно процентно изменение)

Очаква се нарастването на разходите за труд на единица продукция да се забави едва леко през 2026 г. вследствие на по-слабо нарастване на заплатите, което частично се неутрализира от по-слабо нарастване на производителността, а след това да намалее още през 2028 г. с възстановяването на растежа на производителността. Предвижда се средно прирастът на разходите за труд за единица продукция да отслабне от 3,1% през 2025 г. до 3,0% през 2026 г. и 2,1% през 2028 г. Очаква се растежът на дефлатора на БВП да намалее от средно 2,5% през 2025 г. до 2,2% през 2028 г. на фона на по-нисък прираст на разходите за труд на единица продукция. В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. той е ревизиран леко нагоре за целия прогнозен период.

Въпреки че според последните данни цените на вноса бяха по-ниски поради поскъпването на еврото и евтиното снабдяване от Китай, очаква се те да се повишат рязко през второто тримесечие на 2026 г. заради цените на енергийните суровини. На годишна база се прогнозира нарастването на дефлатора на вноса да се засили от -0,1% през 2025 г. до 4,3% през 2026 г. Очакването е след това то да намалее бързо в отражение на допускането за спад на енергийните цени.

3 Алтернативни сценарии за икономическите последици от войната в Близкия изток

3.1 Преглед на параметрите на алтернативните сценарии

Като се има предвид високата степен на несигурност по отношение на диапазона от възможни резултати от сегашната война в Близкия изток и нейното въздействие върху енергийните цени и несигурността, както и по отношение на ефекта върху икономиката, в този раздел са представени илюстративни алтернативни сценарии, които допълват базовата оценка.^[13] Тези сценарии включват важни изводи от оценката на ЕЦБ през 2025 г. на стратегията на паричната политика, а именно, че нелинейността и вторичните ефекти върху инфлацията могат да бъдат важни в контекста на големи сътресения, а сценариите са ключово средство за комуникация в среда на повишена несигурност и нестабилност. Тези сценарии дават илюстративни примери за алтернативни хипотези за цените на енергийните суровини и тяхното отражение в икономиката на еврозоната. Експертите не приписват вероятност на тези сценарии – те по-скоро служат за илюстрация на основните източници на несигурност що се отнася до ефекта от конфликта. Докато базовата прогноза включва хипотезите за цените на енергийните суровини от техническите допускания (вижте Каре 2) и наблюдаваната несигурност на финансовите пазари, в сценариите се разглеждат две възможни алтернативи хипотези за цените на енергоносителите, несигурността и предаването им към икономиката. Те се различават в три основни аспекта: интензивността на първоначалното сътресение от страна на енергийните доставки, продължителността на смущенията и равнището на несигурност (Таблица 4).

• Неблагоприятен сценарий: в него се допуска, че през второто тримесечие на 2026 г. ще бъдат нарушени 40% от потоците на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток, най-вече заради блокирането му, без сериозни повреди по енергийната инфраструктура (освен вече нанесените). Това води до значително увеличение на цените на суровините и до временно засилване на несигурността на финансовите пазари. Приема се, че прекъсванията ще продължат до третото тримесечие на 2026 г., след което обемите на доставките ще се нормализират. Тъй като се приема, че смущенията отразяват блокадата, а не разрушаване на инфраструктурата, доставките се възстановяват сравнително бързо след вдигането на ограниченията.
• Тежък сценарий: в него се допуска по-силно и продължително прекъсване в сравнение с неблагоприятния. Сътресението в енергийните доставки е по-голямо – допуска се, че ще бъдат нарушени 60% от потоците на петрол и втечнен природен газ, преминаващи през Ормузкия проток (през второто тримесечие). Освен това се приема, че смущенията са отчасти причинени от военни действия, довели до повреди по енергийната инфраструктура, което забавя възстановяването на доставките. В резултат на това обемите им започват да се нормализират едва през първото тримесечие на 2027 г., и то по-бавно, отколкото при неблагоприятния сценарий. Несигурността се увеличава по-рязко и е по-продължителна.

И двата сценария включват нелинейни аспекти, което означава по-силни косвени и вторични ефекти върху инфлацията в еврозоната, отколкото в базовата прогноза, при допускане, че няма реакция от страна на паричните и фискалните политики. В съответствие с оценката на стратегията на паричната политика от 2025 г. допускането на нелинейна корекция има за цел да обхване възможността по-голямо сътресение от енергийните цени да се разпространи по-силно от по-малко сътресение в икономиката в по-общ план. Както по принцип е прието при сценарийни анализи в експертните прогнози, се допуска, че паричната и фискалната политика остават без промяна спрямо базовата прогноза.

3.2 Ключови допускания в основата на алтернативните сценарии

3.2.1 Цени на енергийните суровини

Цените на петрола и на природния газ биха се повишили значително, ако конфликтът има по-дълготрайно въздействие върху енергийните доставки. Описаните по-горе сценарии водят до различна динамика на енергийните цени (Графика 11 и Таблица 5). В базовия сценарий се приема, че средните тримесечни цени на петрола и на природния газ в Европа достигат своя връх от съответно близо 90 щ.д./барел и 50 евро/мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г. и спадат сравнително бързо през следващите. При неблагоприятния сценарий смущенията в доставките предизвикват допълнително рязко поскъпване на енергията, като през второто тримесечие на 2026 г. цените на петрола достигат близо 120 щ.д./барел, а на природния газ – 90 евро/мегаватчас.^[14] Тъй като обаче се допуска, че обемите на доставките ще се нормализират бързо, от четвъртото тримесечие на 2026 г. цените започват да спадат и до третото тримесечие на 2027 г. се доближават до базовите допускания. При тежкия сценарий много по-силното първоначално сътресение от страна на доставките тласка цените на петрола и природния газ до съответно почти 150 щ.д./барел и 110 евро/мегаватчас през второто тримесечие на 2026 г. Тъй като преодоляването на проблемите при доставките отнема повече време, ценовото въздействие на сътресението е по-трайно, с много по-бавен спад на цените на петрола и природния газ. Ето защо те остават значително над допусканията както в базовия, така и в неблагоприятния сценарий през целия прогнозен период. Въпреки сериозността на първоначалния шок обаче цените на петрола и на природния газ остават под 95-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности през по-голямата част от прогнозния период (вижте също раздел 4.1).

Графика 11

Допускания за тенденциите при цените на енергийните суровини

а) Петрол	б) Природен газ
(равнище на цените, щ.д./барел)	(равнище на цените, евро/мегаватчас)

3.2.2 Несигурност

И при двата сценария се допуска, че ескалация на войната в Близкия изток би засилила несигурността в световен мащаб и би предизвикала, макар и в различна степен, преоценка на финансовите пазари. Това би потиснало частното потребление, инвестициите и търговията. При неблагоприятния сценарий индексът VIX – използван като аналог на несигурността в глобален план, се увеличава с близо 10 пункта в резултат на войната. След това, до третото тримесечие на 2026 г., стойността му постепенно се връща към равнището от средата на 2025 г. (Графика 12, панел „a“). Ето защо се допуска, че волатилността на финансовите пазари ще бъде временна поради очакваното стабилизиране на финансовите условия, като геополитическата ситуация не се влошава повече, а несигурността намалява. При тежкия сценарий индексът VIX се повишава с около 14 пункта. Това в общи линии съответства на повишението след избухването на руската война срещу Украйна, както и през минали периоди на геополитическо напрежение. Въпреки че след това волатилността постепенно намалява, тя остава завишена продължително време поради нестихващата геополитическа несигурност и крехките нагласи на пазарите.^[15]

Графика 12

Волатилност на финансовия пазар и финансови сътресения

а) Индекс VIX	б) Финансови сътресения в еврозоната при тежкия сценарий
(индекс)	(базисни пунктове и процентни отклонения от безусловната прогноза чрез BVAR модела)

И при двата сценария засилената несигурност води и до поскъпване на финансирането за банките и предприятията по линия на финансовите променливи, спредовете на облигациите и цените на акциите.^[16] Скокът в индекса VIX би довел до значително по-високи разходи за финансиране за банките и предприятията в еврозоната. При тежкия сценарий например спредовете на облигациите биха се увеличили с до близо 70 базисни пункта и 35 базисни пункта съответно за банките и предприятията, а след това постепенно биха се стеснили в рамките на хоризонта на сценария. Освен това цените на акциите биха спаднали с 10% за банките и с около 7% за предприятията в еврозоната (Графика 12, панел „б“).

3.3 Въздействието върху световната икономика във всички сценарии

Въздействието върху икономическата активност в световен план и върху външното търсене към еврозоната би било значително. Дори при допускане за рязък спад на вътрешната икономическа активност на държави от Близкия изток прякото въздействие върху световния БВП и външното търсене към еврозоната би било ограничено поради малкия дял на търговията с региона.^[17] Според симулациите чрез модела ECB-Global обаче биха се проявили по-значителни сдържащи ефекти поради по-високите цени на петрола и природния газ. Цените на петрола се определят на световния пазар, така че смущенията в Близкия изток водят до увеличаването им за всички държави. От друга страна, пазарите на природен газ са по-скоро регионални. Природният газ от Близкия изток се изнася предимно за Азия, която се конкурира с еврозоната за такива доставки. Ето защо се допуска, че по-високите цени на природния газ ще засегнат пряко азиатските държави, еврозоната и Обединеното кралство, докато в САЩ и останалия свят цените ще нарастват по-малко, тъй като при тях има по-малко пряко въздействие.

Макроикономическото въздействие е различно в сценариите, в зависимост от продължителността на сътресенията в енергетиката и на несигурността. При неблагоприятния сценарий се допуска, че скокът в цените на енергията и несигурността в световен мащаб е временен и отзвучава сравнително бързо. Така въздействието върху реалната икономическа активност и инфлацията в света е краткотрайно, като през 2026 г. производството намалява, а инфлацията се повишава, след което икономиката постепенно се възстановява. За разлика от това при тежкия сценарий се допуска по-голямо и трайно сътресение, което през 2027 г. води до по-слаб икономически растеж в световен мащаб, включително в САЩ, и до по-висока инфлация в краткосрочен план (Графика 13, панел „а“). Реакцията на паричната политика извън еврозоната би забавила динамиката на цените, но на по-късен етап. Държавите, които са изложени в по-голяма степен на по-високи разходи за енергия, особено в Азия, биха понесли по-големи икономически загуби. Обратно, по-високите цени на петрола и природния газ ще бъдат от полза за износители на енергоносители като Норвегия и Канада.

Смущения в износа на енергоносители от държавите в Близкия изток биха потиснали търсенето в световен мащаб, а с известно закъснение – и външното търсене към еврозоната. Както при неблагоприятния, така и при тежкия сценарий износът на енергоносители от страните в Близкия изток би бил ограничен, а икономическата активност в тези държави – нарушена. Еврозоната има ограничена експозиция в търговията с неенергийни стоки към Иран и други държави от Близкия изток и според допусканията няма допълнителни прекъсвания на неенергийните доставки. По-високите енергийни цени водят до спад на световния БВП и така намаляват търсенето на износ от еврозоната, макар и с известно закъснение. Засилването на несигурността в световен мащаб също забавя глобалната икономическа активност и външното търсене към еврозоната посредством по-ниски цени на акциите и по-слаби частни инвестиции в целия свят (Графика 13, панел „б“).

Графика 13

Въздействие върху САЩ и световната икономика без еврозоната

а) САЩ	б) Световна икономика без еврозоната
(отклонение в процентни пунктове от базовия темп на растеж)	(отклонение в процентни пунктове от базовия темп на растеж)

3.4 Въздействието върху икономиката на еврозоната във всички сценарии

При неблагоприятния сценарий се допуска, че въздействието върху икономиката на еврозоната е временно и част от ефекта върху инфлацията отзвучава предвид преходния характер на сътресенията (Графика 14). Тези ефекти се проявяват основно в намаляване на реалния разполагаем доход, дължащо се на по-високите енергийни разходи, по-слабото външно търсене и по-строгите финансови условия, които по канала на VIX засягат инвестиционните решения. Според симулациите чрез модела ECB-BASE растежът на реалния БВП е с около 0,3 процентни пункта по-нисък през 2026 г. и с близо 0,1 процентни пункта – през 2027 г. спрямо базовата прогноза. С нормализирането на цените на енергията и несигурността растежът на БВП възстановява отчасти загубите и през 2028 г. е с 0,2 процентни пункта над базовата прогноза. Енергийният шок е основният фактор за забавянето, което води най-вече до по-ниско потребление. Принос имат и ефектите на пренос в световен мащаб, които затрудняват износа от еврозоната, и несигурността, която ограничава инвестициите. Общата ХИПЦ инфлация е с 0,9 процентни пункта по-висока през 2026 г. поради по-високите цени на енергоносителите. Предвид доста бързия спад на енергийните цени от високите им нива в този сценарий общата ХИПЦ инфлация е с 0,1 процентни пункта по-висока през 2027 г., но с 0,5 процентни пункта по-ниска през 2028 г. поради дезинфлационния натиск от бързото нормализиране на цените на енергоносителите след 2026 г.

При тежкия сценарий се допуска, че цените на енергоносителите имат по-силно и по-продължително влияние и са придружени от ефекти на повишена несигурност. Прирастът на реалния БВП е с 0,5 и 0,4 процентни пункта по-нисък съответно през 2026 г. и 2027 г., като тримесечните темпове на растеж са отрицателни през второто и третото тримесечие на 2026 г. (Графика 14, панел „a“). Въпреки че енергийното сътресение остава основният фактор, несигурността също играе роля и заедно с глобалните ефекти на пренос засилва този спад. ХИПЦ инфлацията е с 1,8 процентни пункта по-висока през 2026 г. и остава завишена спрямо базовата прогноза с 2,8 процентни пункта през 2027 г. и с 0,7 процентни пункта през 2028 г. Ефектите върху ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни са по-силни отколкото при неблагоприятния сценарий – с повече от 1 процентен пункт през 2027 – 2028 г.

Графика 14

Въздействие върху еврозоната по направления при неблагоприятния и тежкия сценарий

а) Реален БВП	б) ХИПЦ
(отклонение в процентни пунктове от базовия темп на растеж)	(отклонение в процентни пунктове от базовия темп на растеж)

Сценариите включват по-силни косвени и вторични инфлационни ефекти от въздействието при базираната на стандартния модел еластичност, за да се отчете нелинейността при преноса на големи инфлационни шокове върху цените и заплатите, като например наблюдаваните по време на енергийната криза през 2021 – 2022 г. Историческите закономерности, включени в прогнозните модели като ECB-BASE и стандартните прогностични модели, използвани от националните централни банки в Евросистемата, обикновено сочат сравнително ограничено прехвърляне на шокове в цените на енергията върху други потребителски цени. Опитът от периода на висока инфлация от 2021 г. до 2022 г. обаче показва, че след необичайно големи инфлационни сътресения може да се наблюдава значително по-силен пренос към множество ценови компоненти. Отклонението на преноса спрямо историческите закономерности през този период може да бъде обяснено с няколко фактора, например извънредния размер на сътресението при енергийните цени, други възможни нелинейни ефекти при ценообразуването в периоди на висока инфлация, отварянето на икономиката след пандемията и ограниченията в предлагането в няколко сектора. Рекалибрирането на някои ключови параметри в модела създава възможност за по-силни механизми на пренос в сравнение с конфигурирането на стандартния модел, имайки предвид значителните шокове при цените на енергоносителите, които са включени в неблагоприятния и в тежкия сценарий. По-специално, въз основа на горепосочените съображения параметрите на модела, определящи предаването на цените на енергоносителите към други цени и към заплатите, се коригират така, че имплицитните еластичности се намират между калибрирането на базовия модел и по-високата еластичност от неотдавнашното рязко покачване на инфлацията.^[18]

Графика 15

Перспектива за ключови променливи за еврозоната при базовия сценарий и при алтернативните сценарии

а) БВП	б) Безработица
(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(процент от работната сила)
в) ХИПЦ	г) ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни
(годишно процентно изменение)	(годишно процентно изменение)
д) Енергоносители в ХИПЦ	е) Компенсация на наето лице
(годишно процентно изменение)	(годишно процентно изменение)

По-силният механизъм на пренос не само засилва първоначалната реакция на инфлацията, но и води до по-трайна динамика на цените през прогнозния период. Макар че прекият шок при енергийните цени е основният фактор за краткосрочното повишаване на инфлацията, по-силно изразено прехвърляне върху цените на храните и наличието на вторични механизми допринасят за по-продължителен инфлационен натиск през втората и третата година от прогнозния период. Без тези механизми на усилване на въздействието реакцията на инфлацията би била по-ограничена както първоначално поради по-слаб ефект на прехвърляне, така и през следващите години, тъй като базовите ефекти от поевтиняването на енергоносителите биха довели до по-бърз спад на инфлацията. И обратно, по-силната реакция на цените на храните, както и косвените и вторичните ефекти засилват натиска върху ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни и водят до по-трайно нарастване на общата инфлация, включително поради продължителното засилване на прираста на заплатите.^[19] В реално изражение по-силният ефект на прехвърляне първоначално води до по-голям спад в растежа на БВП, тъй като по-високите цени на енергията и храните намаляват реалните доходи на домакинствата и възпрепятстват потреблението, отчасти поради по-високата безработица. През следващите години обаче по-силен растеж на заплатите би осигурил известна подкрепа за доходите и потреблението на домакинствата, смекчавайки отрицателното въздействие върху растежа на БВП. Освен това по-високи инфлационни очаквания биха понижили реалните лихвени проценти, което също би подпомогнало инвестициите през по-късните години от прогнозния период.

3.5 Уточнения за сценарийния анализ

Сценарийните анализи не включват мерки на паричната или фискалната политика, които биха смекчили въздействието върху инфлацията, както и други фактори, които биха могли да засегнат макроикономическото въздействие. Както по принцип е прието при сценарийни анализи в експертните прогнози, се допуска, че паричната и фискалната политика остават без промяна спрямо базовата прогноза. Значителното нарастване на инфлацията, особено при тежкия сценарий, вероятно би било частично неутрализирано от по-рестриктивна парична политика или от мерки за фискална подкрепа. Те биха могли да понижат потребителските цени на енергията, както в периода на висока инфлация от 2022 до 2023 г. Други фактори, които не са изрично включени в анализите, включват смущения в търговията с неенергийни продукти поради ограничения в предлагането, въздействие върху цените на неенергийните суровини, като например на торовете или алуминия, възможни положителни въздействия върху туризма в държави от еврозоната, които биха били облагодетелствани от туризъм, който иначе би бил насочен към Близкия изток, и последици, произтичащи от миграционния натиск, свързан с евентуална бежанска криза.

4 Анализи на чувствителността

4.1 Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Според алтернативните хипотези за цените на енергийните суровини съществуват значителни възходящи рискове за инфлацията в базовата прогноза, особено в краткосрочен план. Базовата прогноза се основава на техническите допускания, представени в Каре 2. Предвид високата степен на несигурност по отношение на енергийните цени поради продължаващата война в Близкия изток, в допълнение към обичайно прилаганите 25-и и 75-и перцентил в този анализ на чувствителността се разглеждат и алтернативни възходящи и низходящи хипотези, изведени от 5-ия и 95-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности при цените както на петрола, така и на природния газ.^[20] Базираните на опции плътности сочат, че краткосрочните рискове за цените на петрола отчетливо клонят във възходяща посока. Това отразява опасенията на инвеститорите, че вече нарушеният превоз на петрол през Ормузкия проток, който представлява около 20% от световните доставки, може да бъде възпрепятстван за по-дълъг период от време, а възможностите за пренасочване в краткосрочен план са ограничени (Графика 16). В такава ситуация самото производство на петрол в крайна сметка може да бъде намалено поради недостатъчен капацитет за съхранение. Освен това участниците на пазара се опасяват и че военни удари биха могли да засегнат регионалния капацитет за производство на петрол с по-дълготрайни последици. Въпреки това усещането за риск в по-дългосрочен план остава малко по-балансирано. Това може да означава, че инвеститорите очакват конфликтът да остане ограничен. Базираните на опции плътности сочат също повишени възходящи рискове за цените на природния газ, като се има предвид, че около 20% от световните доставки на втечнен природен газ преминават през Ормузкия проток. В процентно изражение спрямо базовата прогноза възходящите рискове за цените на природния газ изглеждат по-силно изразени, отколкото при петрола. Това се дължи на безпрецедентно ниското равнище на европейските запаси от природен газ в момента. Направен е и анализ на чувствителността при постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Във всеки от случаите се изчислява синтетичен индекс на цените на енергоносителите (среднопретеглена стойност на промените в цените на петрола и природния газ) и се оценява въздействието посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Средните резултати при тези модели са представени в Таблица 6. Те се основават на моделите, които се прилагат при стандартни режими на прогнозиране и изключват всякакви завишени еластичности, свързани с косвени и вторични ефекти, които са включени в сценариите за Близкия изток, представени в раздел 3.

Графика 16

Алтернативни хипотези за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

4.2 Алтернативни хипотези за обменния курс

Според алтернативните хипотези за обменния курс съществува възможност за допълнително поскъпване на еврото, особено в средносрочен план, и следователно известни низходящи рискове за прираста и инфлацията. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативните възходящи и низходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 11 март 2026 г., клонящ към слабо поскъпване на еврото (Графика 17). Въздействието на тези алтернативни хипотези се оценява посредством макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. Таблица 7 показва въздействието върху нарастването на производството и инфлацията, средно за всички тези модели.

Графика 17

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро