Какво представлява неизползваният икономически капацитет?

18 юли 2018 г.

„Неизползван икономически капацитет“ е термин, който обозначава количеството ресурси в икономиката, които не се оползотворяват. За икономиста бездействащите машини във фабриката или хората, които не могат да си намерят работа, представляват неизползван икономически капацитет.

Причината за съществуването му обикновено е в недостатъчното търсене в сравнение с това, което икономиката е в състояние да произведе. Затова икономистите го следят, тъй като неизползваният икономически капацитет може да послужи като важен сигнал какво се случва в икономиката.

Защо централните банки наблюдават неизползвания икономически капацитет?

Ако в икономиката има твърде много неизползван капацитет, това обикновено означава, че много хора си търсят работа. Дори икономиката да започне да се разраства, на този етап все още е слаб натискът върху производителите да повишават заплатите. Това от своя страна означава, че не е необходимо те да увеличават цената на продуктите си, за да покриват нараснали разходи за заплати. Резултатът е, че няма опасност инфлацията да се изплъзне от контрол, а за централната банка това може да означава, че тя може да задържи непроменени лихвените проценти. Възможно е дори централната банка да обмисли мерки за стимулиране на икономиката, например намаляване на лихвените проценти или прилагане на нестандартни мерки, за да не спадне инфлацията прекалено ниско за прекалено дълго време или дори да настъпи дефлация.

След известно време обаче заетостта нараства, фирмите произвеждат повече и неизползваният икономически капацитет започва да се стопява. Икономиката е на път да достигне пълния си капацитет. Става трудно да се намерят нови работници и се налага производителите да увеличават заплатите, за да задържат наличните. В резултат на това може да се очаква по-рязко покачване на цените. За централната банка това означава, че вероятно е време да повиши лихвените проценти, за да запази цените стабилни.

Ето защо размерът на неизползвания икономически капацитет дава информация за текущия и бъдещия инфлационен натиск в икономиката. Той е един от факторите, които играят роля за решенията на централната банка по паричната политика – кога тя да повиши или намали лихвените проценти. Точният момент на такава мярка по политиката е изключително важен. Ако лихвените проценти бъдат повишени преждевременно, това може да навреди на икономическото възстановяване, но пък закъснението може да доведе до по-висока инфлация.

Как се измерва неизползваният икономически капацитет?

Измерването на неизползвания капацитет е свързано със значителни трудности и това е една от причините той често да бъде предмет на спорове в икономиката. За измерването му икономистите често използват отклонението на БВП от потенциалното ниво – това е разликата между действително произведеното в икономиката (реално производство) и онова, което икономиката е в състояние да произведе (потенциално производство). Реалното производство се измерва с брутния вътрешен продукт. Потенциалното производство е понятие, което се отнася до количеството стоки и услуги, които икономиката е в състояние да произведе, когато нейните ресурси – работна сила, оборудване, инфраструктура и технологии – се използват по ефективен начин, който може да се поддържа устойчив с течение на времето.

Реалното производство може да бъде по-ниско или по-високо от потенциалното. Ако е по-ниско, икономистите говорят за отрицателно отклонение. То се случва, когато в икономиката е налице свободен, неизползван капацитет. Ако реалното производство е по-високо от потенциалното, икономистите наричат това положително отклонение. То се случва, когато търсенето е много високо и икономиката работи с темп, надхвърлящ допускащия устойчиво поддържане.

Тъй като е теоретично понятие, неизползваният икономически капацитет не може да се измерва пряко и специалистите често използват за пресмятането му различни методологии. Ето защо те получават различни резултати. Нещата се усложняват допълнително и от това, че приблизителното пресмятане на потенциалното производство често е най-несигурно именно за периода, който най-силно интересува централните банки – непосредственото минало и настоящето. Затова неизползваният икономически капацитет и отклонението на БВП от потенциалното му равнище рядко остават извън икономическия дебат.