Какво представлява свръхликвидността?
28 декември 2017 г. (последна актуализация на: 31 октомври 2023 г.)
Някои инструменти на паричната политика вливат пари в банковата система. Това може да доведе до наличието на повече средства, отколкото е строго необходимо за банките. Наричаме тези пари „свръхликвидност“. Нека разгледаме по-внимателно какво означава това и как се получава свръхликвидността.
Първо, какво е ликвидност и откъде идва тя?
„Ликвидност“ означава пари, държани от търговските банки. Известна ликвидност се поддържа под формата на пари в брой в собствените трезори на банките, но основно тя се състои от средствата, които те държат в сметки при централната банка. Ликвидните средства, които търговските банки държат в централна банка, често биват наричани „централнобанкови резерви“.
Централната банка предоставя ликвидност основно чрез своите операции по паричната политика. В ЕЦБ това са нашите операции по рефинансиране и покупките на активи.
За какво се използва ликвидността?
Банките използват тази ликвидност за изпълнение на краткосрочните си задължения, например плащания и тегления на средства от клиенти. Както и за да изпълнят определените от централните банки изисквания за минимални резерви.
Предоставяната от централните банки ликвидност, и по-специално в какъв размер и на каква цена, е важен инструмент за въздействие върху условията на финансовия пазар и за предаване на паричната политика.
Ако има по-малко налична ликвидност или тя е по-скъпа, това ще повлияе на решенията на банките за обема и условията за кредитиране и заемане на средства. В този случай експертите говорят за затягане на условията за финансиране.
При по-строги условия за финансиране и по-високи лихвени проценти гражданите и предприятията са по-малко склонни да заемат средства, така че потреблението и инвестициите спадат. В резултат на това икономиката се охлажда и инфлацията намалява.
Както и обратното – когато банките разполагат с повече ликвидност на по-ниска цена, гражданите и предприятията са по-склонни да заемат средства. Това облекчаване на условията за финансиране стимулира банковото кредитиране и подпомага икономиката.
Ако това е ликвидност, то какво представлява свръхликвидността?
Свръхликвидност са парите, които остават в банковата система след като търговските банки изпълнят специфичните изисквания за минимални равнища на резервите. Банките са длъжни да поддържат тези минимални резерви, за да покрият определени задължения, главно депозити на клиенти. Те държат тези средства в текущите си сметки при своята национална централна банка.
Свръхликвидността може да се движи в рамките на банковата система, когато банките работят помежду си.
Защо е налице свръхликвидност в банковата система?
Финансовата криза от 2008 г. бе преломен момент. Преди кризата ЕЦБ оценяваше каква ликвидност е необходима на банковата система в еврозоната като цяло и след това я предоставяше на банките. Това се постигаше със заеми, предлагани чрез редовни операции по рефинансиране. Тогава банките подаваха оферти за заемите, също както при търг. При успех на офертата на една банка, тя имаше възможност да покрие нуждите си или да отпусне заем на други банки в т.нар. „междубанково кредитиране“.
След фалита на „Леман Брадърс“ обаче банките имаха все по-малко доверие една на друга. Взаимното отпускане на заеми по същество спря. При такива условия на недоверие те бяха склонни да се обръщат към централната банка като единствен надежден източник на ликвидност. Участието им в тръжните процедури на ЕЦБ за рефинансиране стана по-настъпателно, което тласкаше лихвените проценти по кредитите нагоре. Ето защо ЕЦБ премина към предоставяне на толкова ликвидност, колкото бе необходима на банките, при фиксиран лихвен процент (т.нар. „тръжна процедура с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение“). Разбира се, те трябваше да осигурят достатъчно обезпечение като гаранция за заявената от тях сума.
При тази нова система банките считаха, че е по-добре да заявяват малко повече от необходимата им ликвидност. Все повече банки започнаха да „трупат“ ликвидност, за да се подсигурят. В крайна сметка в цялата банкова система се стигна до заявяване на повече ликвидност от строго необходимата за изпълнението на краткосрочните задължения и изискването за минимални резерви. Това създаде свръхликвидност в банковата система.
Търговските банки могат да депозират своята свръхликвидност в централната банка – или в текуща сметка, или в депозитното улеснение на централната банка. Управителният съвет на ЕЦБ взема решения за лихвения процент по депозитното улеснение, който е един от трите основни лихвени процента. Лихвеният процент, който се плаща по салдата по текущи сметки, е нулев.
А какво е положението със свръхликвидността в момента?
Банките все още могат да получат цялата ликвидност, от която се нуждаят, чрез нашата система за заявки с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение, която продължава да работи.
Известно време размерът на свръхликвидността в банковата система продължаваше да нараства поради покупките на активи от страна на ЕЦБ и целевите операции по дългосрочно рефинансиране.
Програмите за закупуване предлагаха допълнително смекчаване на паричната политика в момент, когато лихвените проценти не можеха да бъдат намалени повече. От ноември 2022 г. насам обаче свръхликвидността е все по-малка. Това се дължи главно на факта, че банките постепенно изплащат средствата, заети по целевите ни операции по дългосрочно рефинансиране. Друга причина е, че от март 2023 г. насам Евросистемата намалява наличностите си от портфейли от ценни книжа за целите на паричната политика.